Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

България не е застрашена от дефицит на олио, брашно и царевица

Снимка: БГНЕС

Близо 90 % от пшеницата, слънчогледът и царевицата, които се засяват в България са от вносни хибридни сортове, въпреки че за българското земеделие това са трите най-важни култури. На първо място е пшеницата, като най-разпространената полска култура, която се отглежда в равнинните райони на Северна България и Добруджа, на площ между 10 и 12 млн. декара. Следват слънчогледът, като сухоустойчива култура, от която се засяват средно около 7 млн. декара и царевицата, отглеждана на площ между 3-4 милиона декара.

В същото време, за разлика от страни като Гърция, Турция, Италия, Испания, където земеделците са длъжни да използват за посев определен процент родни семена, у нас това не е общоприета практика. Причината е, че липсва държавна политика, която да защитава българските производители на семена, отбеляза в интервю за БНР-Варна доц. Галин Георгиев, завеждащ отдел "Селекция на слънчоглед" в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево:

“По качество нашите сортове пшеница не отстъпват на чуждестранните, които са с по-високи добиви, но по останалите показатели са по-лоши от българските. Не е случайно, че едни от най-големите клиенти, специално за нашия институт, са турски компании, които искат качествена пшеница. В Турция, първото нещо като се седне на масата е да се сложи хляб и вода. Но нашите производители гледат да имат добив, съответно печалба и наблягат на вносните сортове и хибриди.“

По думите на доц. Георгиев, тази тенденция се наблюдава от десет години насам. Експертът е категоричен, че не бива да се отказваме от родните сортове, защото българската селекция е създадена на родна земя и е пригодена за местните условия. Освен това чуждите семена крият и рискове за почвата ни, защото с чуждите хибриди се вкарват и много болести:

“На много места получавам обаждания за болестта мана по слънчогледа и ще има компрометиране на добива с 10-15%. Декарите със слънчоглед тази година са почти същите като миналата и пак са над 7 млн. декара. Все пак есенниците бяха засети, когато не се знаеше, че ще има война, а дори това да беше известно, трябва да се спазват определени пропорции между житни и маслени култури.“

Що се отнася до пшеницата, очакванията са за една много добра реколта, както и за ечемик и тритикале. Само за сравнение, добитата пшеница през 2021 г. е 7,16 млн. тона или с 52% повече от 2020г. и ако културите се развиват нормално през лятото на 2022г., в България няма да се усети липса на брашно и тази година. Експертите са категорични, че няма да има и дефицит и на олио, и на царевица (изкуствен хибрид между пшеница и ръж).

Съставил: Дарина Григорова

Снимки: Добруджански земеделски институт


Още от категорията

Актуализацията на бюджета на България за 2022 г. е факт

След многочасово заседание в последния ден на юни депутатите приеха окончателно актуализацията на държавния бюджет. "В тази тежка политическа обстановка парламентът прояви необходимата доза отговорност. Бюджетът е трудно изпълним, но изпълним ,..

публикувано на 01.07.22 в 10:19

Политическата нестабилност влошава средата за инвестиции у нас

Българското правителство подаде официално оставка след гласувания преди седмица вот на недоверие. Мотивът на вносителя – най-голямата опозиционна партия в НС – ГЕРБ, е провал в сферата на публичните финанси и икономическата политика. България..

публикувано на 28.06.22 в 10:03

ДДС върху олиото, плодовете и зеленчуците остава 20%, хлябът няма да бъде облаган

Хлябът няма бъде облаган с ДДС, реши парламентарната бюджетна комисия, която обсъжда на второ четене актуализацията на държавния бюджет. Тя обаче отхвърли предложението на ГЕРБ и “Възраждане” данъкът върху олиото, плодовете, зеленчуците и други..

публикувано на 27.06.22 в 14:16