Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Антарктида и нейните невидими обитатели провокират интереса на младите български учени

10
Снимка: предоставенa от д-р Весела Евтимова

Антарктика вдъхновява множество географски открития в миналото, включително търсенето на митичната  Непознатата южна земя /Тера аустралис инкогнита/. Антарктика всъщност се нарича регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан или около 20% от Южното полукълбо. България установява постоянно присъствие в Антарктида през 1988 г., когато е построено българското убежище на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, обявено за изследователска база “Св. Климент Охридски“ през 1993 г. В края на същата година е регистриран Научен институт в София, наречен Български антарктически институт (БАИ). С решение на Министерския съвет от 1998 г. той е определен за национален оператор на дейността на Република България на Ледения континент. БАИ организира ежегодни антарктически експедиции и стопанисва българската полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. В експедициите през годините участие вземат специалисти в различни области като геология, геохимия, геофизика, метеорология, биология, медицина и т.н. Резултатите от тези научни изследвания са отпечатани в множество български и международни специализирани издания.

През февруари 2022 г. се проведе 30-а по ред научна експедиция на Ледения континент. Преди нея обаче на острова стъпиха строителите, които имаха задача да изградят нова научна лаборатория, която да разшири възможностите за нови открития. Във фокуса на тазгодишната юбилейна експедиция бяха изследвания в областта на медицината и по-специално изследване на кожата и как се влияе тя от ултравиолетовото лъчение. Другата насока е свързана с изследване на човешката психика, върху която влияние оказва качеството на съня. Националната програма за полярни изследвания се финансира от Министерство на образованието и науката.

“Всеки един от проектите на учените минава през прецизна рецензия, оценява се и се избират само тези, които са получили висока оценка. Тъкмо те биват финансирани чрез Национална програма за изследвания в полярния район на Ливингстън и Антарктика“ – обяснява д-р Весела Евтимова, хидробиолог в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания /ИБЕИ/ на БАН, в отдел за изследване на водните екосистеми.

Тя беше част от 11-членната българска експедиция, в която взеха участие учени от Софийския университет „Св. св. Климент Охридски“ и техни колеги от Канада и Австрия.

Тъй като задачите бяха разнородни, екипът беше голям и различните учени имаха различен фокус на изследвания си. "Голяма част от екипа изследваха парниковите газове, които се отделят и се поглъщат от ледниковите езера там" – посочи д-р Весела Евтимова:

"През последните години в района на нашата база на о. Ливингстън се наблюдава топене на т. нар. „вечна замръзналост“. Ако си представите терен, който е замръзнал, но по него има инертни частици, песъчинки, капки, камъчета, има и лед, а в резултат на топенето на тази повърхност се образуват нови малки езера и се населват с живот, който е обект на моите изследвания. Това са нисши ракообразни. Преди около 10 години тези езера не са съществували в района на базата. Били са покрити със сняг и лед, който сега се отдръпва, специално в нашата част на Антарктика. Целта ми беше да проуча как тези малки езера се повлияват от силната ултравиолетова радиация, как се адаптират животните в тези екстремни условия и как функционират, т.е. какви са процесите и влиянието на ултравиолетовата радиация върху тях. А както е известно, тя е доста по-силна тъкмо в полярните райони. Да работя на Българската полярна база за мен е сбъдната мечта, това е шанс, а и малко изследователи от България и Европа имат достъп до тази далечна лаборатория."

Леденият континент не случайно е определян като лаборатория за научни изследвания, тъкмо защото там ясно могат да се разграничат последиците от глобалните процеси. Там няма местно население, но в последните години ефектът от човешката дейност в населените континенти достига и ясно се вижда дори на това късче от Южното полукълбо – обяснява хидробиологът от БАН.

"Там има неповлияна от човешка дейност екосистема, местообитание, в което нямаме пряко замърсяване от индустрия, земеделие, урбанизация. Въпреки това има ефекти, които могат да се отчетат именно там и дори най-малките промени в околната среда, могат да дадат бърз отговор чрез животните, които се срещат в Антарктида, а реагират и самите екосистеми. Друга от задачите ни е свързана с приемането и отделянето на въглеродния диоксид. Освобождаването на този парников газ е важен за цялата Планета – той се обвързва с климатичните промени, а през последните години се говори за неговото много по-бързо нарастване в атмосферата."

Снимки: предоставени от д-р Весела Евтимова

Галерия

Още от категорията

Гореща събота със следобедни валежи над Западна България

В събота ще е слънчево. След обяд и вечерта над западната част от страната ще се заоблачи и на места ще превали за кратко. Максималните температури ще са от 30 до 35°, в София - около 29°. Над Черноморието ще е слънчево. Сутринта на места ще има..

публикувано на 01.07.22 в 18:25

Заболеваемостта от Covid в страната е 62-ма човека на 100 000 души население

472 са новите случаи на Covid в страната за последните 24 часа или с 60 по-малко спрямо ден по-рано . Над 61,2% от новозаразените не са ваксинирани. Положителни са 12,8% от направените 3677 теста , при 12,5% на показателя в четвъртък, сочи порталът..

публикувано на 01.07.22 в 09:17

Първият ден на юли ще е слънчев

В петък  ще е слънчево. След обяд над планинските и североизточните райони на места ще има кратки валежи с гръмотевици. Максималните температури ще са от 33 до 38°, в София – около 32°. По Черноморието  ще е слънчево. След обяд на север са възможни..

публикувано на 30.06.22 в 18:55