Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Пелагия Видинска диктувала модата в Царство България

Снимка: Pixabay

Едва няколко десетилетия били необходими на новата българска столица след Освобождението, за да се преобрази в град с модерни съоръжения, просторни улици и достолепни сгради. Съприкосновението с европейската култура, университетите, пътешествията пък повлияли много граждани, които образували прослойката на хора с изтънчен вкус и с отворено съзнание за прогресивните идеи на Стария континент. Давайки простор на своя кръгозор, софиянци все повече се вглеждали и в цялостното си излъчване и често се допитвали до журналите от модната столица Париж.

В началото на 20-и век т.нар. френкетерзии в по-големите български градове вече шиели дрехи по френски маниер, ала законодателката на модата в Царство България била една – родената през 1896 г. в семейството на фелдфебел Пелагия Видинска. От ателието й на столичната улица “Леге” излизали тоалетите за дамите от висшето общество. Сред тях най-ярко блестяла българската царица Йоанна Савойска.

Младата Пелагия получила фамилията си заради Видин – крайдунавския град, в който баща й бил разквартируван. Прозорлив и състоятелен, той изпратил дъщеря си в Солунската гимназия, за да вземе най-доброто от образователната система и да научи европейските езици, на които по онова време най-много се е общувало. И тъй като владеела френски и немски, Пелагия успявала да комуникира на равна нога с модните къщи, налагащи тенденциите в европейските страни. 


“20-те и 30-те години на миналия век са белязани от много жени дизайнери – не само в Европа, но и у нас – разказва Елица Павлович, автор на проекта “Будителките”. – Така че Пелагия Видинска е част от много по-голямо движение в модата и не е затворена единствено в границите на България. Тя поддържа контакти с Париж, присъства на ревюта във френската столица. Не знаем дали е познавала лично големите дизайнерки на епохата, сред които Жана Ланвен и Коко Шанел, но със сигурност е виждала техните творения.”


Снимка: архивНяма сведения какво е събудило интереса на Пелагия Видинска към модата. Но очевидно тя е притежавала нюх, който й помогнал да осъзнае, че сляпото следване на парижкия маниер не е приложимо в страна, застанала на кръстопътя между Изтока и Запада. И понеже добре познавала българските носии, един ден пришила шевиците им в светското облекло.

Още в началото на своята кариера Пелагия Видинска имала контакт с най-големите френски модни къщи. В интервю за списание “Моден журнал” тя разказала за големия успех, който нейните рокли пожънали в Париж. Модистката добавила и че известна френска модна къща й поръчала да изработи облекла с бродерии в български стил.

След всяко връщане от Париж Пелагия Видинска подготвяла колекция с най-новите тенденции в дамския гардероб. В историята е останало ревюто й от 1928 г. в софийския театър “Роял” с участието на 20 манекени – първата част съдържала костюми и носии с наименованията “Македония”, “Син Охрид”, “Ловеч”, “Шоп”, “Болярка”, а втората част представяла вдъхновени от парижката мода тоалети. Но каквото и да шиела, използвала само първокласни тъкани и неотменно следяла за линията на дрехата. Не случайно й се доверявали звезди от величината на Мими Балканска, известна като „царицата на оперетата“ у нас. Популярната певица Лея Иванова избрала за дебюта си на една от столичните сцени “черна карирана поличка с бяла блузка и шалче” на модистката.

“Отличава я талантът й, защото модата е изкуство – казва още Елица Павлович. – И тъй като е била добре образована по отношение на работата си, това й е позволило да направи интересна амалгама между класическите рокли с ниска талия и със специфичните жакети, от една страна, и, от друга - българските ширити и шевици. Виждаме го особено добре на някои от най-известните снимки на царица Йоанна и на мис България Люба Йоцова. Освен това е имала добър търговски нюх и е създала модната си къща абсолютно сама. Тя се е местила няколко пъти във все по-големи ателиета, докато накрая се установява на ул. “Леге” №6, в която днес се помещава администрацията на община “Средец”. В цялата сграда са работили нейните шивачки, там е приемала клиентите си и е провеждала ревютата си, а това е изключително постижение за сама жена, която не е можела да разчита на финансовата или на моралната помощ на съпруг – нещо, което по онова време не е било без значение.”

Наричат Пелагия Видинска “българската Коко Шанел” – може би защото и двете започнали пътя си в модата по едно и също време, винаги се носели изискано и били непримирими по отношение на качество и вкус. Но за разлика от френската дизайнерка, чиято модна империя процъфтява, българската модистка губи буквално всичко след 1944 година. До края на дните си през 1960 г. тя преживява като костюмиер в Народния театър и й е позволено да изработи народните носии на ансамбъл “Филип Кутев”.

Още от категорията

Долменът в местността Начови чаири край Тополовград е един от най-добре запазените у нас

Хилядолетните долмени – неразгадаемата тайна на Сакар планина

Сакар се разгръща в Югоизточна България, недалеч от границата с Турция. Това е най-ниската ни планина и един от най-слабо заселените региони на страната . Твърди се, че Сакар е люлка на много древна цивилизация, която все още е недостатъчно..

публикувано на 10.08.20 в 06:10

Преображение – празник, който укрепва вярата и дава кураж в трудностите

На 6 август Българската православна църква отбелязва Преображение Господне – една от най-светлите дати в календара. Според евангелските текстове, на този ден Христос разкрива пред трима от своите ученици божествения си произход. „На..

публикувано на 06.08.20 в 04:10

Предстои проучване и консервация на крепост в Община Твърдица

Останките от крепостта-град Вердица, в землището на Твърдица (Централната част на Южна България) ще бъдат проучени и консервирани, съобщи БТА. За целта, Министерство на културата предоставя 18 000 лева на Историческия музей в града. Проектът..

публикувано на 02.08.20 в 06:05