Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

На Богоявление водата пречиства света за новото начало

Калофер, традиционното мъжко хоро на Богоявление.
Снимка: REUTERS/Stoyan Nenov

Днес, 6-ти януари, Българската православна църква почита един от най-големите си празници – Богоявление.

Според християнското учение – това е денят, в който Бог се явява на хората в триединната си същност докато Йоан Предтеча кръщава Сина Му в река Йордан. Когато Спасителят излиза от водата, небето се отваря и Светият дух, в образа на бял гълъб, се спуска над Него, а от небесата се възнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Тогава, като видели проявлението на Божието Триединство, хиляди се покръстили в свещената река. Затова и празникът се нарича Богоявление, а в България денят е известен още като Водици и Водокръщи.

Съществува поверие, че в нощта срещу големия празник небето се отваря и Бог чува молитвите на вярващите. В навечерието на Богоявление, както и на самия празник, се извършва т. нар. Велик или Йордански водосвет. Затова православните считат, че богоявленската вода има най-мощната, пречистваща сила.

На самия празник в църквите се извършва празнична Божествена литургия и водосвет. След което, по традиция, свещеникът повежда вярващите до близкия водоем и хвърля кръста във водата. Мъжете скачат в ледените води, за да го извадят. Смята се, че този, който успее пръв да стигне до него, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.

Според поверието, ако времето на този ден е ясно и кръстът замръзне във водата, годината ще бъде здрава и плодородна.

По време на Великия водосвет всички води по земята се освещават символично и затова се вярва, че водата и от изворите и чешмите е благословена и лековита. Православната ни църква използва Богоявленската вода за прогонване на душевната и телесна нечистота, а вярващите си вземат от нея на гладно за подсилване на духа, както и при всякакви болежки и я съхраняват в домовете си през цялата година.

Ако от старата светена вода е останало известно количество, то се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият се нарича за дома, вторият за гостите, а третият – за минувачите, и се оставя пред дома с бъклица вино.

В народния календар Йордановден бележи края на т.нар. мръсни дни (от 25 декември до 6 януари). Вечерта на 5 януари е третата, последна кадена вечеря с постни ястия. На обредната трапеза отново се слагат орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Замесва се пита, правят се и колачета, сърми от кисело зеле, пълнени чушки, фасул.

На 6 януари имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана. Като част от ритуалните измивания и пръскания с вода на Йордановден е и традицията всички именници да се поливат с вода за здраве.

Снимки: БГНЕС

Още от категорията

Благовещение – храмовият празник на църквата „Света София“

Църквата „Света София“, която се издига в центъра на столицата, е неразделна част от историята на града и се счита за един от символите му. По думите на предстоятеля на храма, отец Ангел Ангелов, обителта носи името на Божията Премъдрост −..

публикувано на 25.03.20 в 10:15

Българска мозаечна икона е сред най-почитаните в Назарет

Наричат израелския град Назарет „цветето на Галилея“, а също и град на Благовещението - там където Дева Мария получила благата вест, че е е избрана да роди Божия Син. Някога там живели Йосиф и Мария, а Иисус прекарал детството си, след завръщането..

публикувано на 24.03.20 в 12:17

Децата от българските диаспори с възможност за обучение в духовните семинарии в София и Пловдив

Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” и Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“ са средни общообразователни духовни училища, в които наред с младежи от цяла България се обучават и етнически българи от Македония, Молдова,..

публикувано на 18.03.20 в 11:00