Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Археолози доказаха, че през първи век в Крайдунавския регион у нас е кипял модерен и охолен живот

Археолозите, които това лято продължиха разкопките в ранно-римския лагер и кастел Алмус в гр. Лом, попаднаха на ценни находки, които хвърлят светлина върху историята на целия Крайдунавски регион тук.

Първите разкопките в римския Алмус са от 1986 до 1990г. Проучванията са възобновени към 2015 г., а през миналата и настоящата година те продължават, с финансовата помощ на Министерството на културата и Общината. Усилията на археолозите са били насочени към проучване на ранните периоди от развитието на римския кастел Алмус, за които сведенията са били косвени, но археолозите за пръв път стигат чрез разкопки до тях. Тези пластове са от периода на Флавиите – втората половина на първи век, а сред тях е и ранната крепостна стена и разрушена войнишка казарма, която е била опожарена при неизвестни обстоятелства. Добре съхранени са тези пластовете от ранните периоди на римското присъствие тук, а находките в тях дават ценни сведения за историята на Лом и на българските земи през това време. Това съобщи за БНР-Видин Валери Стоичков, уредник в градския исторически музей и участник в проучванията.

Говорим за един от важните укрепени пунктове на долнодунавския пограничен път, който наред с градовете Рациария и Бонония, е сред местата с най-ранно присъствие на римски военни части. Войните, които тогава са се водили, са имали променлив успех и е възможно този ранен лагер да е загинал по време на тракийските войни на император Траян. Много са интересни за науката находките, открити в тази войнишка казарма. Открояват се група отличителни знаци, подобни на сега връчваните медали за военни заслуги, в онзи период те са раздавани на отличилите се воини. Един от тях е изработен от висококаратово злато, тежи повече от 1 гр. и най-вероятно е служел като награда на висш военен центурион или по-висок чин. Откроява се и керамиката, която откриваме във войнишките постройки. Тези легионери са получавали високи заплати и са имали възможност да поддържат по-висок стандарт на живот от този на останалото население, затова и съдовете, които намираме са луксозна керамика.



Особено важна находка за археолозите са руините на представителна сграда, датирана от  II-III век. Тя е била с оцветени стени в разноцветни мазилки – в червено, жълто, зелено, бяло, което подсказва, че обитателите на тази постройка са имали висок социален статус.

В нея открихме и мерки- тежести за везни, които съответстват на римската система на измерване. Това ни кара да мислим, че разкритата постройка е служела за търговска или контролна дейност, вероятно използвана за митница – пояснява Валери Стоичков¡

Тези данни свързваме и с кратко свидетелство, според което тогавашния Алмус е най-западната точка на Илирийския митнически комплекс. Митническата дейност в града, не е изключено да е свързана със сградата, която проучваме. Тази постройка е разрушена в средата на III в., по време на готските нашествия, които по това време са концентрирани в долното поречие на Дунав. Интересни са данните и от друга постройка, която регистрирахме през 1990г., при тогавашни проучвания. Тя също представлява войнишка казарма, с по-скромно ниво на обзавеждане, но също хвърля светлина върху този исторически период. Затова оценяваме работата си за успешна като цяло. Не се надявахме на толкова добре съхранени пластове от ранните периоди, с които допълваме знанието си за историята по нашите земи.

Снимки: medianews.bg

Още от категорията

Книгата „Пътища на балканските зографи” проследява художествените влияния на Балканите

В рамките на Националната програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ излезе от печат книгата „Пътища на балканските зографи“ (Roads of Balkan Icon-Painters), съобщи Министерството на образованието и науката...

публикувано на 26.05.20 в 16:37

24 май – най-светлият български празник

Празник на буквите – така сме свикнали от деца да наричаме 24 май. Това е денят, в който изразяваме благодарността си към създателите на славянската азбука Светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа . И ако словото е светлина, то..

обновено на 24.05.20 в 11:27

Св. Св. Кирил и Методий – съпокровители на Европа

Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между..

обновено на 24.05.20 в 10:21