Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Кръстовден – празник на християнската вярата в победата на живота над смъртта

Снимка: БГНЕС-архив

На 14 септември Православната църква почита църковния празник Въздвижение на Светия кръст Господен, или както го нарича народът Кръстовден. По древен християнски обичай на този ден се прави водосвет в храма и свещениците минават по домовете на миряните, за да поръсят със светена вода за здраве.

Според църковното предание Света Елена − майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този Животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 година.  У нас, в навечерието наКръстовден, хиляди поклонници се събират в местността Кръстова гора в Родопите, където според поверието е заровена частица от Животворящия кръст. Преданието гласи, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание, отправено чрез молитва. В представата на народа ни този празник е свързан с края на лятото и началото на есенния селскостопански сезон, а денят и нощта се кръстосват (изравняват).