Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ пази третия по големина в света архив от османотурски документи

БНР Новини
„Географията“ на Идриси – един от четирите пълни преписа, запазени в света.

Сред книжните съкровища – притежание на България, е османотурският архив, съхраняван във фондовете на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Основите му са положени още с откриването на Националната (тогава Народна) библиотека – първата културна институция, създадена след Освобождението, преди 140 години. През 1909 г. с указ на цар Фердинанд ориенталският отдел е обособен официално. Целта на проучването на архива е да бъде осветлено миналото на българския народ в рамките на Османската империя, разказва Милена Звънчарова – една от всичко на всичко шестимата служители, които днес се грижат за това богатство:




СнимкаИдеята за създаването на архива е той да съсредоточава всичката арабографична книжнина, отложена по българските земи след оттеглянето на османците – ръкописи, старопечатни книги, различни документи. Започва целенасочено издирване на тези материали. В основата на архива залягат колекциите на няколко големи османски библиотеки – на Хюсрев паша от Самоков, на библиотеките от София, Видин, Русе, Кюстендил.

През 1931 г. по стечение на обстоятелствата архивът нараства с огромно количество материали. Собственик на хартиената фабрика в Княжево закупува в Истанбул 22 тона хартия за претопяване. След пристигането на хартията в България става ясно, че тя съдържа Османския архив и е насочена към Народната библиотека.

След тази покупка нашата документална колекция на османотурски език е оценена като трета по големина в света след тези в Истанбул и Кайро. Тук се съхраняват над 1 млн. арабографични документи, основно на османотурски, но също и на арабски и персийски език, отнасящи се до различни части на Османската империя, с хронологичен обхват XV-XX век. Отделно колекцията от ръкописи обхваща около 4000 кодекса, 2000 книги, – разказва Милена Звънчарова.

Пристигналите от Истанбул документи са голямо предизвикателство от архивистична гледна точка, не само защото са на чужд език, но и защото на практика това е бракувана хартия в пълен безпорядък. Създаването от нея на организиран архив изисква значителни умения и вещина и труда на поколения архивисти. Българските експерти разчитат основно на собствените си сили, което извежда българската османистика до водеща по онова време в света. В момента тенденцията е по-различна. Държавата няма дългосрочна стратегия по отношение на архива, въпреки неговата стойност на културно-историческо наследство, не крие Милена Звънчарова:

Копие от 1614 г. на речника на Фирузабади. Запазено е с оригиналната подвързия и копринената обложка, направена във вакъфска библиотека, където е съхранявано.
Огромен е дефицитът не само по отношение на числеността на екипа ни, но и на обучението. Няма възможности за квалификация в рамките на институцията. Уменията се предават от по-опитните на по-младите колеги на добра воля. Архивистичната работа и обработката на документите изисква добро познаване на османотурски, който е мъртъв език. Но това не е достатъчно. Изисква се добро познаване на Османската империя с административното й деление в различните периоди, нейното икономическо и политическо развитие, по исторически дисциплини като палеография, кодикология, дипломатика. Освен това, за съхраняването на ръкописите и старопечатните книги са необходими специални грижи.

Махзар – колективна молба с подписите и печатите на подателите.
Една от причините, поради които архивът не се позиционира никъде в плановете за управление на културата на България, е дамгата на отношението ни към поробителя, която е толкова тежка, че попада и върху нещо, което би трябвало да приемем като културно наследство, казва Милена и допълва: Спецификата на този архив изисква определено ниво на обществена зрялост, каквато ние за съжаление не сме достигнали.

Проучването на документите върви по приоритетни научни линии. Например през 40-те години на ХХ век в чувалите от Истанбул са издирвани документи, свързани с национално-освободителните борби – за Левски, Ботев, четническото движение. Най-слабо са проучени документите, които не са свързани с българските земи. Сред най-търсените и проучени документи са т. нар. „дефтери“ – регистри с всякакъв вид информация за населението.

Т. нар. „дефтери“ – регистри, най-често данъчни, даващи сведения за населението. Подвързиите са направени с техника ебру.
В архива се пазят ценни материали като бератът за провъзгласяването на първия български екзарх Антим I, ферманът от 1836 г. за създаването на текстилната фабрика на Добри Желязков в Сливен, документи, свързани с похода на Наполеон в Египет. Има и томове от първата печатница в Османската империя, основана през 1726 г. от Ибрахим Мютеферика. Тя е просъществувала по-малко от 20 години и почти всичко, издадено там, е библиографска рядкост.

В медиите можем да се натъкнем на информации, че част от Османския архив е изнесена от руските войски през Руско-турската освободителна война. Милена Звънчарова категорично отрича подобно твърдение:

По време на Руско-турската освободителна война все още не можем да говорим за архив. Откакто съществува този архив, оттук никой нищо не е изнесъл. Факт е, че всяка войска, особено големите имперски войски, си води корпус от учени, които събират военни трофеи. Има ръкописи, изнесени с освободителните войски като военни трофеи от българските територии. Но и ние имаме военни трофеи от нашите окупационни войски от южните части на Балканския полуостров.

Снимки: Миглена Иванова

Още от категорията

Започна конкурсът за Националната награда “Христо Г. Данов”

Министерството на културата и община Пловдив обявиха началото на конкурса за Националната награда “Христо Г. Данов” за принос в българската книжовна култура. Наградата е учредена през 1999 г. по повод провеждането на европейския месец на..

публикувано на 09.05.21 в 11:05
Снимка: Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца

Великденско пътешествие във времето

100 години назад ни връща изложба с пролетни и великденски пощенски картички. Пътуването във времето се организира за поредна година от Регионална библиотека „Христо Ботев“ във Враца. Посетителите на любопитната експозиция могат да се разходят из стара..

публикувано на 27.04.21 в 11:07
Мария Бакалова

Мария Бакалова - без „Оскар”, но с признания на колеги

Мария Бакалова не получи статуетката за най-добра актриса в поддържаща роля. Победителка е Юн Йо -Джонг, за участието си във филма „Минари”. Въпреки че не успя да се пребори за статуетката, Мария Бакалова беше оприличена на Мерилин Монро от водещия на..

публикувано на 26.04.21 в 09:12