Eмисия новини
от 19.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

„По ръба“ с Калина Андролова:

Ако САЩ не пуснат Украйна, Русия ще я разцепи

Москва е разположила над 100 000 военни в граничните региони с Украйна и придвижва от базите си в Далечния изток бойни машини, ракетни установки и друго военно оборудване в западна посока. Белият дом изразява опасения, че Русия планира нахлуване в Украйна или генерира криза, с която да притиска Запада в дипломатическите разговори по сигурността. Руската федерация иска от НАТО да прекрати разширяването си и да се прибере в границите си от 1997 г., което означава да се изтегли от цяла Източна Европа, нещо напълно невъзможно, защото би означавало пренаписване на системата за сигурност в Европа след края на Студената война. Без съмнение руската дипломация е наясно с тази невъзможност. Затова остава въпросът за какво всъщност реално настоява Русия?

И отговорът, който американците прекрасно разбират, е един-единствен: Украйна да не влиза в НАТО, заедно с това САЩ и НАТО да престанат да усвояват територии от постсъветското пространство. Тъй като искане, свързано единствено с Украйна, би предизвикало буря от фокусирани коментари върху Украйна и запъване на американското хегемониално его, руснаците са решили да преувеличат диалога с невъзможни искания и така да дадат възможност на САЩ да отстъпят само с една малка почти куртоазна крачка назад, като не усвояват Украйна. Търговски трик, нищо повече. И наистина България и Румъния няколко дни ще се занимават с това – да отговорят на руското външно министерство, да не ни казва Русия на нас какво да правим, ние сме суверенни държави и пр.

Не е задължително някоя държава да е член на НАТО, за да има ефективно взаимодействие с алианса и военните й ресурси да бъдат усвоени и преструктурирани. САЩ много често ползват тази практика в бившите съветски републики и Централна Азия. Предприемат се всевъзможни инициативи за съвместно военно обучение, миротворческо присъствие, модернизации на армиите, антитерористични обучения и пр. Класически пример е Грузия, която участва в съвместни учения с НАТО от 1994 г., и оттогава досега армията й се обучава от американски, германски и турски инструктори, а грузински части участваха в Ирак, Косово и Афганистан. През 2008 г. тогавашният грузински президент Михаил Саакашвили отправя писмо до генералния секретар на НАТО, че Грузия е готова да се присъедини към алианса. На срещата на върха през същата година държавите от Източна Европа подкрепят единодушно членството на Грузия, но страните от Западна Европа, особено Франция и Германия, са уклончиви, предвиждайки, че Русия ще реагира симетрично. Като резултат през същата 2008-а след петдневна война Русия признава Южна Осетия и Абхазия за независими републики. А Грузия остава на прага на НАТО, посъветвана да се справи с вътрешните си проблеми.

Днес Украйна и Грузия отново са призовани да се присъединят към НАТО, което е неприемливо за Русия. Всъщност САЩ не признават монопола на руските национални интереси в постсъветското пространство. И показват на Русия, че няма право на вето върху изборите на бившите съветски републики дали да членуват в НАТО. Американските медии опъват нервите на Путин, списвайки прогнози за инвазия в Украйна. Преди два дни The Wall Street Journal написа, че когато бил млад служител в КГБ, оценката за Путин била, че имал „понижено чувство за опасност“, тоест, че е склонен да поема неоправдани рискове. В статията се дава пример от 1989 г., когато разгневена тълпа от протестиращи граждани на ГДР обграждат щаб-квартирата на ЩАЗИ и сградата на КГБ в Дрезден. Владимир Путин, представяйки се за обикновен преводач, започва да разговаря с агресивната тълпа, като предотвратява възможността за щурмуване на сградата. Този факт се представя днес като „недостатък на характера“ на Путин, той е обвинен, че търси война, и иска да компенсира част от загубите на Съветска Русия след разпадането на СССР, прибирайки поне Украйна.

САЩ упорито следват тезата на Бжежински, че без Украйна Русия не е империя. Но опитите на САЩ да превърнат Украйна във военен полигон срещу Русия няма да останат без реакция. Най-вероятно Русия ще признае Донецката и Луганска републики, след което ще ги приобщи към Руската федерация, оспорвайки по този начин глобалното превъзходство на САЩ. При подобен сценарий нито САЩ, нито НАТО ще могат да направят нещо особено за Украйна. Някои западни експерти твърдят, че изваждането на Крим от Украйна се е случило благодарение на бавните реакции на западните държави. По онова време върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО и шеф на американските военни сили в Европа, американският генерал Филип Брийдлов, описва операцията на Путин така: „Отначало ние видяхме няколко бързи учения на руснаците и после изведнъж те се оказаха в Крим“. Всъщност не бавността на западния отговор е причината Украйна да загуби Крим.

Причината е, че НАТО няма намерение да води война с Русия. Западът ще предостави на Украйна оръжия и инструктори, и ще остави Русия да прибере Източна Украйна, като инкасира огромни щети, затвърждавайки образа си на агресор. ЕС ще наложи санкции, от които самата Европа ще страда, и отсега Зелените започнаха да пристискат германският канцлер Олаф Шолц за рестрикции върху „Северен поток - 2“, който очаква разрешение за влизане в експлоатация. САЩ предизвикват Русия докрай, разполагайки обръч от възможности за бърз глобален удар около границите й. От своя страна, Русия има своя имперски рефлекс, изпитва носталгия към миналото си величие, отчита военната си мощ и иска да възстанови значението си в глобалния ред. Русия винаги ще прави опити да интегрира постсъветското пространство в някакви регионални съюзи, икономически и военни. Стратегията на САЩ е да предотвратят подобна възможност за необратимо нарастване на Русия, затова полагат извънредни усилия да разкъсват връзките между постсъветските републики и бившата им метрополия. САЩ искат да създадат „неруска алтернатива“ за местните елити. Единственият начин това да се случи, е като инсталират русофобски правителства, които да провеждат политики на конфронтация с Русия – да изтласкат руснаците от енергийните икономически проекти и да допуснат разполагане на западни военни ресурси на териториите си. Паралелно се формира нов публичен сектор и медиен свят, който да изгражда поколенческа промяна във възгледите на населението. И ако Русия разчита на олигархични проруски елити, то САЩ работят за изграждане на широка прослойка, която формира добре обосновани антируски настроения на обществения ресурс. Американското усилие видимо постига резултат. Русия загуби Украйна, и предстои да действа извънредно, ако е неспособна на дълбок компромис точно за Украйна. Истината е, че срещу технологиите на САЩ в постсъветското пространство през последните трийсет години Русия прилага тактическа, импулсивно-реактивна политика, която е повече импровизация, отколкото добре очертана и здрава външнополитическа доктрина.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.