Eмисия новини
от 16.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Жестовите преводачи – мост между тихия и шумния свят

Снимка: CC0 Public Domain

Радиото, както ще чуете и в разговора с жестовите преводачки Таня Димитрова и Силвия Маринова, прави почти невъзможен разговора между т.нар. "чуващи" и нечуващи хора. Хубавото обаче е, че го има това „почти“.

Почти, защото макар да не позволява превод в ефир, един разговор за моста между тихия и шумния свят в медия като радиото винаги е нужен. Той винаги може да бъде преведен на жестов език и винаги може да достигне до тези, до които трябва.

Мост са именно преводачите. В случая тези, които отделиха своето „Време и половина“ за слушателите на програма ‚Христо Ботев“. Таня Димитрова и Силвия Маринова, които всеки ден през последните близо два месеца виждате на екран. Те и колегите им превеждат дори непреводимото на хората с увреден слух у нас. А те не са малко. Статистиката в случая е излишна. Макар че напоследък все тя говори. А в това предаване жестовете имаха думата.

Жестовете носят емоцията и смисъла на всяка дума. Те носят и интонацията на гласа, културата на езика. За да си жестов преводач, трябва да рисуваш с думи. Света и всичко в него. Най-трудно, разбира се, се рисува лошото.

Жестовият преводач трябва да има ясна артикулация и изразителна мимика, защото освен с жестовете си той говори и с лицето си. Преводачът трябва да има бързи реакции и богата езикова култура. Трябва да е добре запознат с богатството на езика и да умее да заменя думите и термините с техните синоними. Необходимо е и да се съобразява с нивото на глухите хора, на които превежда. Изисква се и много усет и търпение.

Професията на жестовия преводач е мисия. Малцина поемат отговорността, която тя носи. Желаещи обаче има. И стават все повече. Първото стъпало към образованието на този тип преводачи е жестовият език да бъде изследван и приет на лингвистично и граматично ниво. От една година се работи върху това и може би предстои държавата да го установи като официален, вярват Таня Димитрова и Силвия Маринова. И за двете жестовият език е майчин. Това им е дало още повече възможности за развитие в професията. А преводач се става с много практика. Таня и Силвия имат такава.

Таня Димитрова работи с деца и възрастни с увреден слух от 1998 година. Тя е слухово-речев терапевт по образование. От 2005-а е консултант по кохлеарна имплантация към Военномедицинска академия. Има дългогодишен опит като жестов преводач в различни медии. Била е преподавател към Катедра „Специална педагогика“ на Факултета за начална и предучилищна педагогика в СУ. В момента е управител на Центъра за деца с увреден слух „Яника“.

Силвия Маринова е един от първите телевизионни жестови преводачи. Започва да превежда още на 20-годишна възраст.  В началото новинарските емисии по единствените тогава телевизионни канали – Канал 1 и Ефир 2 на БНТ, а по-късно и тези на Нова ТВ и телевизия Евроком. Превежда както новините, така и спорта, и времето. Работила е и в Съюза на глухите. Паралелно с всичко това завършва и икономика.

Във „Време и половина“ те благодариха най-вече на глухите хора. 

Чуйте какво още казаха на и за тях в звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от