Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Календар на ЛР - Корени от коприва

Знаете ли, че всяка година във Влекобритания се провежда Световно първенство по ядене на коприва? Чували ли сте, че от коприва се произвеждат военни униформи? Със сигурност, обаче, си спомняте детството и приказката на Андерсен за дивите лебеди, в която героинята плете на омагьосаните си братя ризи с прежда от коприва. 

Чудодейните свойства на копривата са известни от древността и тя с основание е наречена „парливото чудо“. Полезно е цялото растение - коренът, стъблото, листата, цветовете. Но най - ценната му част са корените, тъй като там се намират най – полезните вещества -  разказва фармацевтът от Пловдив Илиан Марков:

„Доста химични елементи от Менделеевата таблица намираме в растението – силиций, калций, калий, микроелементи, има също така витамин К, тианин, скорбяла, белтъчини. Вярно е, че листата повече се употребяват, защото е по – удобно да се използват листата. По – голямата част от медицинско значимите вещества се съдържат в корена, а в листата е по – малка част.“

Корените на копривата имат широкоспектърно преложение. Използват се като кръвоспиращо, антианемично, диуретично и противоревматично средство. Полезните и лечебни съставки се ползват в медицината и фармацията:

„В миналото са използвали коренищата и корените на копривата за успокояване на нервната система, като антианемично средство. Тъй като копривата пари, тя лекува именно парещата болка. Затова се използва и при лечение на ревматизъм, при ставни заболявания, при подагра.“

Като лечебно растение се ползва обикновената коприва. Тя е многогодишен вид, по – висок, с по – едри листа и дълги, пълзящи коренища. Запасите от нея са из цялата страна. Расте бързо и дава добра реколта още през първата година. За една година засадено коренище се разпростира на 2.5 м. Билкарят от Пазарджик Спас Шраков описва корените на копривата:

„В най - добрия случай дебели, колкото малкия пръст и дълги са. Като се изкарат те са понякога по метър и половина дължина.“

През първата година корените не се вадят. Нормалното ниво на добива се получава през втората година. Събирането на корените става късно наесен, през зимата и рано напролет. Точно тогава, когато надземната маса е изсъхнала, в корените на копривата се концентрират лечебните й вещества. Спас Шарков споделя дългогодишния си опит:

„Корените се събират обикновено рано напролет като паднат снеговете. Тогава са с най – голяма сила, имам пред вид свойствата на кореновата система, нали всичко е запазено вътре в корена.

Валентин Русев от Казанлък има фирма за изкупуване на билки. Той следи търсенето и предлагането на пазара и така планира дейността си:

„Тая година е много особена. По принцип и сега може да започне да се вади, но аз обикновено работя след Нова година – от 1 януари до март месец“.

Експлоатацията на находищата на лечебните растения става при спазването на строги правила. Ако се ползват прекомерно, и най-разпространените билки могат да бъдат застрашени. Въпреки голямото разпространение на копривата като диворастящо лечебно растение в цялата страна, за да се съхранят находищата й, трябва да се вадят до 70 % от корените. Останалите се оставят за възстановяване на популацията. Въпреки че при събирането в земята остават части от коренището, не се допуска събиране на всичките налични в находището запаси. И още – за да се възстановят ресурсите, събирането се редува с период на покой. При корените на копривата е необходим покой от поне 1-2 години, за да се възстанови.

При събирането на корените на копривата трябва да се внимава да се съхранят ценните качества на билката. Затова е необходимо да се знаят правилата за вадене на корени на коприва. Обяснява ги билкозаготвителят Станимир Жеков от Попово, Търговищко:

„Когато се вадят корени, понеже коренът е хоризонтален, може би е дълъг примерно един метър, с каквото и да се вади – дали го вадят с някакъв вид рало или с мотика, вади се само дебелият корен, тънките коренчета се късат. Те възобновяват находището отново“.

Корените на копривата се изкопават с подходящи инструменти - копачка, мотика, лопата.

Опитните берачи могат да наберат между 200 и 300 килограма корени от коприва на ден.

Освен за ваденето, има правила и за преработване и съхранение на корените на  коприва. Само така се съхраняват ценните лечебни вещества и тяхното въздействие върху здравето ни. За процеса разказва билкарят от Пазарджик Спас Шарков:

„Ако не са измити, ние ги измиваме. След като са изсушени добре, минават през машини, нарязват се на съответните дължини, които са необходими – има си стандарти. След това се обезпрашават, имаме машини, които обезпрашават. След това влизат в камера за обезпаразитяване, след което се вкарват  в производството и се пакетират“.

Валентин Русев от Казанлък е стигал до изкупуване на 500 тона сурови корени от коприва годишно. След преработка и изсушаване се получават средно по 70 тона изсушени корени. С него говорим и за изкупните цени на суровите и на изсушените корени:

„Рандеманът какъв е – от един килограм сурови корени какво количество изсушени се получава? – Мога да Ви кажа от 7 килограма след почистване от седем килограма горе-долу се получава един килограм. На суровина ние я изкупуваме на 20 – 30 стотинки за килограм. Говорим за суровата суровина и за корен, и за стрък – те са аналогични нещата. – А вече за изсушените корени килограм корени колко се продава? – Ами, два до три лева.“

Изсушените корени от коприва Валентин Русев изнася в чужбина. Търсенето е основно от Германия и Испания. Годишно от България се изнасят средно над 400 000 тона корени от коприва. Ако са правилно изсушени и съхранени, те запазват полезните си свойства до три години. Като богато депо на полезни вещества, корените на копривата се използват в козметиката, хранителната и текстилната индустрия.

Събирането, преработката и сахранението на корените от коприва осигурява поминък и е източник на доходи за местните общности. Много търсена суровина, копривата осигурява развитието на доходоносен бизнес, тъй като интересът на пазара е голям и постоянен, без колебания и изненади.

Точно затова е необходимо да съхраним естествените находища като спазваме правилата за събиране. Опазвайки ценните популации от лечебни растения, ще можем да извлечем достатъчно ползи от изобилието, с което сме заобколени, а същевременно ще опазим уникалните природни дадености на България за поколения напред.

Информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита". Адресът е: rubriki.eu и на него ще намерите всички излъчени до сега рубрики, подредени по теми.


Още от категорията

13 са най- търгуваните билки в Пловдивско през 2015 година

България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина.  Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..

публикувано на 06.03.16 в 09:11

Култивиране на салвия

Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...

публикувано на 06.03.16 в 09:05

Камшик или Агримония - отличен пролетен тоник

В България има една билка, за която  старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик  или Агримония, както е латинското й име.  Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества  в народната ни медицина  има широко приложение...

публикувано на 06.03.16 в 08:48

Събиране, преработка и реализация на кори от дървета и храсти

На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в  стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори -  първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..

публикувано на 26.02.16 в 12:22

Култивиране на Бабини зъби – приносът на българските учени

Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..

публикувано на 23.02.16 в 15:09