Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Шипково брашно - още един продукт от едно от най- ценните лечебни растения

В България има богати ресурси от лечебни растения, които са ценна суровина за хранителната, фармацевтичната и козметичната промишленост. Култивирането и преработката на билки са все по-привлекателни дейности за българските земеделски производители и предприемачи.

Дейността им, освен че носи добри печалби и осигурява заетост в региони с голяма безработица,  спомага и за опазването на естествените находища на лечебните растения. Важно за икономиката, базирана на преработката на лечебни растения, е и това, че постепенно се променя тенденцията страната да изнася билки на бали, те да се преработват от чужди компании, а после у нас да влизат готови продукти на много по- висока цена.

Това особено важи за лечебните растения, за които и българският научен потенциал отделя голям ресурс, за да създаде нови и устойчиви сортове.

Шипката е един от тях.

Всички  знаят, че по отношение на процентното съдържание на Витамин С шипката изпреварва дори цитрусите. В шипковите плодове се съдържа още Витамин Р, Витамин В1 и В2, каротин, пектин, органични киселини и минерали. Шипковите семена притежават витамин Е и от 12 до 16 процента масло, което ги превръща в ценна суровина за козметиката и за производството на комбиниран фураж.

На базата на диворастящите видове у нас са създадени четири сорта култивирана шипка с широко приложение за различни производства. „Вебецина 115”  се култивира, заради високото съдържание на витамин С. Може да достигне от 5-6 до 8 хиляди милиграм процента. Поливитаминни сортове са „Нектар” и „Юбилейна”, а сортът „Пловдив 1” е известен с високия добив, който дава – между 800 и 1000 килограма от декар.

На пазара от тях се произвеждат различни продукти - освен чай, традиционният мармалад, детски храни, сокове...

Напоследък у нас и в чужбина нараства интересът и към брашното от шипка.

Как се добива то, какви са полезните му качества, къде си продава разказваме с Иван Тенев от бургаската община Камено, който  произвежда шипково брашно. Той има семейна фирма за производство на здравословни храни повече от десет години. Преди пет години обаче открива полезните качества на шипката, влиза в контакт с производителите на култивирана шипка, от които изкупува билката в суров вид. 

Първата част от производството е сушенето, което се извършва в естествени условия, не на сушилня.

Разбира се, това е по-добрият начин, защото така самият плод не се подлага на високи температури и сушенето и дехидратацията на плода става бавно. Това е естественият процес на изсушаване на плода. Няма никакви стресиращи температури, светлини и принудителни циркулации на въздуха. Всичко се извършва по възможно най-внимателния начин. Така се запазват и важните съставки в плода.

Важно е да се отбележи, че лечебните свойства на шипката се запазват и след смилането й на брашно, при това се използва целият плод на растението. Това значи, че и съставката на семената, които съдържат масло, което също е полезно, то също влиза в нашето брашно. Не отделяме нищо, смиламе целия плод.

Шипковото брашно има разнообразно приложение, споделя Иван Тенев-  като се започне от добавянето му в печива, понеже има много добро спойващо действие и стигнем до приготвянето на студени и топли напитки. Може да се приготвя и чай от него. Към кремове също може да се прибавя. Той има леко кисел послевкус и може да се добавя към шейкове за повишаване на апетита. Добавят го към кисело мляко, към йогурт, към шейкове, към сокове. Напълно безопасно е да се използва в суров вид. Богато е на фибри също.

През последните години у нас търсенето на шипково брашно постепенно се увеличава. Качество, което привлича потребителите и сравнително дългият срок на годност на продукта, както и достъпната му цена:

Често шипковото брашно се използва на направата на смески заедно с други брашна, за приготвянето на крекери, гризини или сладки бисквити. У нас се произвежда най-вече за вътрешния пазар. Изнася се и в чужбина, като най-големите пазари на българско шипково брашно са в скандинавските страни.

По данни на преработватели ежегодно от страната за пазарите в Германия, Русия и Турция заминават хиляди тонове полуфабрикати от шипка: сух плод или отделени месеста част и семе.

Примерът на Иван Тенев е показателен за успешен бизнес, чиято добавена стойност остава у нас.  Той доказва, че можем многократно да умножим приходите си от билки като увеличим култивираното отглеждане и развиваме преработката и производството на продукти от тях. Така ще осигурим повече работни места и печалбата ще остава тук, у нас, в близост до находищата. Това ще увеличи и грижата на местните общности за тяхното опазване и ще намали заплахите за естествените местообитания на лечебни растения.

Още информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита" на адрес www.rubriki.eu, където те са подредени по теми.


Още от категорията

13 са най- търгуваните билки в Пловдивско през 2015 година

България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина.  Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..

публикувано на 06.03.16 в 09:11

Култивиране на салвия

Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...

публикувано на 06.03.16 в 09:05

Камшик или Агримония - отличен пролетен тоник

В България има една билка, за която  старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик  или Агримония, както е латинското й име.  Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества  в народната ни медицина  има широко приложение...

публикувано на 06.03.16 в 08:48

Събиране, преработка и реализация на кори от дървета и храсти

На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в  стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори -  първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..

публикувано на 26.02.16 в 12:22

Култивиране на Бабини зъби – приносът на българските учени

Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..

публикувано на 23.02.16 в 15:09