Маргарита Шурупова: Няма да има прошка за нас, руснаците

Разговор на Николета Атанасова с Маргарита Шурупова в ''Мрежата''

Защо една руската журналистка избяга от Русия в България и какво представлява проектът ѝ "Очевидците на 24 февруари", разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова. Превод от руски Албена Стаменова.

Защо Русия нападна Украйна

"Мисля, че този план за нападение е съзрявал отдавна в умовете на хората, които приемат решения в нашата държава – президентът Путин и заобикалящите го политици. Това са бълнувания за империя, за Съветския съюз като някаква ценност. Бълнувания за възстановяването на образа на великата държава. Те смятат, че великата държава означава огромна територия. Мисля, че основната причина е това, че нашият президент Владимир Путин и хората, които го поддържат от властимащите кръгове, не се интересуват от богатството на държавата, не ги интересуват и развитието на технологиите или икономиката. Не ги интересуват и високообразованите хора, които да живеят богато и щастливо в страната си. Те се интересуват само от територията. Сега си мечтаят за Украйна, защото не я смятат за суверенна държава. Путин смята Украйна за някакъв придатък на Русия."

Защо и Европа, и руснаците подцениха Путин

"Повечето си мислеха, че струпването на оръжие от страна на Русия по границите ѝ с Украйна е просто дрънкане на оръжие. Заблуждавахме се, защото имаше пандемия и нашият президент, както разбираме сега, я е прекарал в бункера си и очевидно за тези две години той окончателно е загубил разсъдъка си. И всички пропуснаха този момент, не го взеха под внимание, че страната вече се управлява от един психично болен човек, който има някакви илюзорни идеи за преустройството на света. И никой не отчете този момент, че в нашата страната решенията се взимат от един човек – от Путин – и концентрацията на власт в ръцете му е огромна, а той си е загубил ума.

Той направи така, че институциите в страната, които са необходими на едно демократично общество, отслабваха и се разрушаваха година след година. Унищожи и свободните средства за масова информация. Държавата вече е полицейска. В сравнение с гражданските лица в Русия вече има много висок процент служещи в силови структури. Всички тези фактори доведоха до това, че нашата страна от от автократична стана тоталитарна."

Когато започна войната

"Всъщност аз съм една малка пешка в цялата тази драма. Аз съм журналистка от регионална медия. Едновременно работя и като преподавател в университета в моя град. Бях и граждански активист. След началото на войната осъзнах, че не мога да продължавам да се занимавам с нещата, с които се занимавах дотогава и да остана в Русия. Защото много бързо започнаха да се приемат репресивни закони, които ограничават свободата на словото. На 4 март се прие Законът за средствата за масова информация. Официално той се нарича Закон за дискредитация на действията на въоръжените сили на територията на Украйна. Този закон по същество запушва устата на всички, които са против тази война. Естествено, аз съм против войната. И аз, и много мои единомишленици, веднага след началото на войната, се опитвахме да говорим на гражданите, че тази война е катастрофа, че това е срам, позор и престъпление. С приемането на този закон бе забранено да се говори каквото и да е за войната и въобще неща, които се разминават с мнението на държавната пропаганда.

След като този закон влезе, под негово действие има вече заведени 3333 протокола за административни дела на хора, които са платили глоби от 30 до 50 хиляди рубли. Има и 194 наказателни дела, като едно от тях вече се увенча с наказание лишаване от свобода на руски депутат. Той получи седем години наказателна колония за това, че на заседание на Градския съвет е казал, че не трябва да се провежда конкурс за детски рисунки в Русия, докато в Украйна избиват деца. Има още много заведени такива абсурдни дела, например за лайкове в социалните мрежи, за снимки на профила, дори за начина, по който си облечен, може да получиш дело, глоба или нещо по-страшно. Тоест на нас ни запушиха устата. А аз съм така устроена, че не мога да мълча и знам, че ще продължавам да казвам истината за тази война. Тогава разбрах, че ако искам да продължа да работя, то аз не мога да работя в тази страна като журналист."

Наказателните колонии

"Има разследвания, но те са много оскъдни. Информацията е много оскъдна. Знае се, че в тези лагери се намират много хора, които биват държани там против волята им. Тези хора са подлагани на разпити постоянно, без никакво спазване правата на човека. С незаконни процедури като събличане голи и измъчвания. За съжаление нямаме голяма информация, защото журналистите, които работят на територията на Русия, те изобщо не говорят за военната тематика, т.е. се самоцензурират, защото иначе заплахата срещу тях е голяма."

"Очевидците на 24 февруари"

"След приемането на този закон с колеги, които също емигрираха от Русия след началото на войната, искахме през проекта да дадем възможност на хората срещу войната да кажат това, което мислят. Защото в момента в Русия има само пропаганда – военна, милитаристка. Тази пропаганда на държавата по същество вече е фашистка и националистическа в своите формулировки. Тоест в информационното поле на Русия има или тази пропаганда, или нищо. Ние искахме да запълним този информационен вакуум и започнахме проекта заради руснаците, които са против войната. Искахме да покажем и как от началото на войната се променя съдбата на всеки човек – каква драма преживяват хората.

После разбрахме, че проблемът е много по-широк и освен тази пукнатина в нашето руско общество е много важно да се освети и разрива между народите. В това, че ние нападнахме братски народ, има нещо дълбоко трагично и е огромно престъпление. Това е нещо немислимо. Затова решихме да разговаряме и с украинци. Сега публикуваме устни и писмени истории на руснаци и украинци за това какво стана в живота им след началото на войната.

Голяма част от руснаците преживяват голям срам, измъчват се, чувстват се опозорени от това, че Русия нападна Украйна и се чудят как да понесат отговорността от това, което се случва. Преживяванията на украинците са съвсем други. У тях има усещане за незапълнима пропаст между украинци и руснаци. Това е разрив за много поколения напред. Няма да има прошка за нас, руснаците. Украинците са много свободолюбиви хора, които няма да спрат да отстояват свободата си и ще се бият до последно."

Една история

"Историите от Украйна всички до една са печални – за хора, които стоят под обстрел и виждат смъртта със своите очи непосредствено всеки ден. Наскоро говорих със заместник-ректора на Фармацевтичния университет в Харков. Той не е отишъл да воюва, защото има здравословен проблем с очите. Но големият му син се сражава в Украйна. И той разказва как понякога няма връзка със сина си с дни и колко се тревожи за него. Самият заместник-ректор е бил високопоставен човек, а сега домът му е разрушен, разграбен изцяло. Сега и той е в България с жена си и малкото им дете без никакви средства за съществуване. И на този образован човек му се налага да работи на строеж тежък физически труд, лошо платен. Този разговор с него за мен, като рускиня, беше мъчителен, защото реално виждаш човека, на когото животът е разбит от руснаци."

Ние сме малцинство спрямо съгласните с Путин

"Ние не взехме под внимание силата на пропагандата на Путин. Смята се, че най-страшното оръжие на Русия са ядрените ракети, но пропагандата е не по-малко страшно оръжие. Тя убива все още живите хора, защото, въпреки че са живи, те не могат да мислят. Това е много страшно. Когато от всяка "ютия" към хората се лее информация, че всички са врагове на Русия, а ние, руснаците, сме велик недооценен народ, който всички обиждат, ми това действа. Особено ако човек не притежава ресурс да търси сам информация от други източници. Не всеки в Русия има образование, за да ползва други източници. Затова работи пропагандата. Но искам да кажа, че хората, които подкрепят войната, също са жертви. Разбирам, че никога няма да общувам повече с хората от моя кръг, които сега подкрепят войната. Те ме отвращават. Но разбирам и че тези хора също са жертва. На тях са им внушили това и са се оказали слаби, не са могли да се справят с това. Сега тези хора са като омагьосани – повтарят това, което им се говори по телевизията, и това е страшно. Прилича на зомбиране."

Защо медиите на Путин лъжат

"Всички свободолюбиви журналисти, тези, които разбират що за професия е журналистиката, още в началото на войната напуснаха държавните медии на Путин. Там останаха само тези, които са готови да приемат пропагандата. И те правят това не от страх. Сложно е да осъзнаваш, че това, което говориш, е лъжа и въпреки това да продължаваш. Затова повечето от тези журналисти започват искрено да вярват в собствената си лъжа. Защото психологически това е по-малко натоварващо. Като ги гледаш, докато произнасят думите, очите им – това е един фанатизъм. Те сами попадат под въздействието на собствената си хипноза. Това е масова лудост. Да не говорим, че им плащат добре за лъжите."

Опасният фашизъм и национализъм на Путин

"Виждали сме исторически примери до какво водят такива режими. Това води до масово насилие. Води до агресивна външна политика и към насилие вътре в държавата. Това води до геноцид по национален признак, какъвто е случаят с украинците. А по отношение към руснаците вътре в страната, това още не е физическо унищожение, но това е нарушение на правата чрез репресии. Путин прави геноцид и срещу своите млади момчета, които сега загиват в Украйна. Това е поколението, което се роди в демографска криза. Те сега умират, тези млади мъже, и така той унищожава собствения си народ."

Русия върви към политически геноцид. Хората губят човешкия си облик. Но както практиката показа, за съжаление 20 години промиване на мозъците на хората се оказаха достатъчни."

Прогноза

"Според мен, репресиите в Русия ще доведат до стълкновение между гражданите вътре в самата Русия. Засега имаме една "Студена гражданска война", но имам чувството, че тя ще прерасне в реална гражданска война, до кръвопролитна гражданска война вътре в Русия. Това престъпление на Русия в Украйна не може да остане просто безнаказано. Няма да се размине всичко това и да се забрави. Това е страшно зло и държавата, и ние, като нейни граждани, ще понесем отговорност за това. Възможно е държавата да загуби своята цялост. Нищо хубаво не очаква Русия, а Украйна ще победи. Аз съм убедена.“

Снимка – личен архив на Маргарита Шурупова
Още от Мрежата