Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Обучението – не просто присъствено, а и смислено

Учители по български език в началото на новата учебна година

Анна-Мария Етова, учител в ЧСУ „Св. Георги“, София
Снимка: Венета Гаврилова

В тревоги и притеснения как ще започне учебната година в условията на пандемия като че ли оставихме на заден план разговора за това, какво и как се преподава и учи в средното ни училище. А той е важен не само днес и за нас, но и за бъдещето на децата ни и на държавата, в която бихме искали те да живеят щастливи и реализирани.

Дали ще е присъствено или дистанционно, ученето трябва преди всичко да развива потенциала на младите, да им дава не остаряла или излишна информация, а умения за боравене с информацията, за самостоятелно мислене и преценка на обстоятелствата, за самоусъвършенстване и пълноценно общуване с другия и още чудесни неща, към които поне на думи се е устремила образователната ни система според политици, министерски експерти и чиновници. Дали обаче това наистина е така и колко бързо се модернизира училището.

Ако за всички учебни предмети забавянето или симулирането на реформа е вредно и непродуктивно, то за предмета „български език и литература“ е фатално. За много деца невладеенето на езика и липсата на гъвкав подход към нуждите им е основна причина да се откажат изобщо от учение. За много други „материалът“ по български и литература е досадно заучаване на граматически определения и клиширани псевдоанализи на набор от „задължителни“ литературни произведения. За щастие останалите, случили на самоотвержени, талантливи и вдъхновени учители, все пак излизат от училище с добра езикова култура, умения за устно и писмено изразяване, четящи и ценящи литературата.

Дали новите учебни програми за някои от класовете и частичните промени в изпитните формати са достатъчно решителна и съществена стъпка към коренната промяна на самата концепция за обучението по български език и литература, която очевидно е належаща. Имат ли учителите достатъчно свобода да избират какво и как да преподават на учениците си според конкретните им потребности без да се чувстват „притиснати“ от общите стандарти и изпитни формати. Къде намират подкрепа в търсенето на верния път към умовете и сърцата на толкова различните днешни деца.
За това разговаряме в предаването „За думите“ с учителки по български език и литература, за които преподаването и работата с учениците е призвание и любов – Анна-Мария Етова от ЧСУ „Св. Георги“, София, Нора Баланска от СУ „Сава Доброплодни“, Шумен, Цветелина Маринова от СУ „Емилиян Станев“, Велико Търново и Розалия Мицева от Обединено училище „Йордан Йовков“ в „Арман махала“, Пловдив.





 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Човеколюбиво училище

Ученикът човек ли е? Въпросът е напълно безсмислен… докато не се сблъскате с претоварената с излишна информация програма на децата, не поносите препълнената с луксозни учебници раница или не попаднете на родителска среща, в която се говори за учебни предмети, изисквания, правилници, санкции, но не и за човешките същества, заради които уж е..

публикувано на 26.10.21 в 09:50

Еврика! Успешни българи: Васил Николов и усещането за общност в науката

Васил Николов е едно от онези момчета, които се връщат с медали след всяко свое участие в олимпиадите по математика и физика. Носител е на стипендия „Еврика“, запален е по точните науки и може разпалено да разказва за красотата на физиката. И когато го карам да се представи сам, Васил ми казва, че е студент в първи курс в Софийския университет и учи..

публикувано на 25.10.21 в 17:51

Българи в Тюмен

За малката българска общност в западносибирския град у нас не се знае почти нищо. Българите са се озовали там основно като строители. И днес няколко многоетажни жилищни блока са известни като „българските“. Връзката с България, българския език и традиции се пази в различна степен в семействата, повечето от които са смесени. Дори да не говорят..

публикувано на 25.10.21 в 17:03
Петър Теодосиев

Променящото се лице на българската наука

Обикновено, когато интервюират голям български учен, медиите неизменно питат „Защо решихте да се занимавате с наука в България?“ А ако се зачетете в списание „Българска наука“, ще видите разнообразните причини и мотиви на различни специалисти зад подобно решение. Може дори да ви споходи слаб оптимизъм, че в едно обозримо бъдеще въпросът „Защо..

публикувано на 25.10.21 в 14:23
Църквата „Успение Богородично“

Монахини гледат охлюви и пеят с ангелски гласове

Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка! Сега ще ви водя в манастир в селцето Уде, район Самцхе-Джавахети. На входа на църквата „Успение Богородично“ ни посреща послушницата Екатерина. На 29 години е, но изглежда много по-млада. В погледа ѝ свети непонятна за нас отдаденост. Сградата е разрушавана и достроявана, но основите ѝ са..

публикувано на 25.10.21 в 09:33