Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Археолози настояват Могилата Малтепе от I-II век след Христа да се превърне в музей

Доц. Костадин Кисьов
Снимка: личен архив

Завърши археологическото проучване на Могилата Малтепе от I-II век след Христа край село Маноле. Припомням, че разкритата през 2019 година внушителна кула от римско време, висока повече от 20 метра, се превърна в истинска сензация, като очакванията бяха при последващи разкопки да бъде намерено и гробно съоръжение. Това, което в крайна сметка стана ясно след няколко месеца работа на обекта през лятото е, че гробница няма и че най-голямата могила на Балканския полуостров – Малтепе е изкуствено изграден насип, като на върха се е извисявал  култов храм. Междувременно преди старта на проучванията тази година трябваше да се извърши и укрепване на разрушените от дъждовете участъци от кулата, чиято конструкция е била компрометирана още през XVI век от набезите на иманяри. Сега градежът е вече засипан и тепърва ще се обсъжда как да бъде възстановен и експониран храмовият комплекс.

"Това съоръжение представлява един подземен фундамент, чиято цел е била да държи, да изведе на голяма височина една постройка, изградена с колонада, така наречената храмова постройка и поради тази причина в края на годината започнахме да засипваме южната стена, но тъй като в края на годината нямахме време  и средства, оставихме за тази година засипването, но преждевременно през февруари се срути част от фасадния слой и по-голямо разрушение имаше в югоизточния ъгъл на най-горната част на структурата поради факта, че вътре е издълбана от иманяри. Тази година възстановихме градежа на 5 метра от върха", каза директорът на Регионалния археологически музей в Пловдив доц. Костадин Кисьов. 

И още от категорично установеното при разкопките:

"Цялата периферия в кръг е проучена. Ние открихме 5 капитела, 2 фрагмента от барабанните колони и 30 квадрови блока. Всичко това е било горе, те са били част от 5 стъпален мраморен постамент, който е стоял на фундамента и над него е била изградена храмова постройка, чиято височина, като изчисляваме диаметъра на колоните и капителите, е била около 4 метра", допълни Кисьов.

Могилата да се превърне в музей на открито – за такова бъдеще на обекта ще настояват археолозите. След края на техните проучвания е ред на инженерите и архитектите да преценят как това да се случи. Според доц. Кисьов единият вариант е да бъде свален насипът от северната страна на Малтепе, така че да се види фундаментът, върху който е стоял и храмът. Туристическа атракция може да бъде според него и 40-метровият иманярски тунел в основата, който е запазен напълно. На ход са администрацията на Община Марица, която стана инициатор на начинанието преди 3 години и Министерството на културата. 

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Американците демонстрират висока активност на предварителните избори за президент.

Резултатите от президентския вот в САЩ ще се гледат под лупа

След като американските власти се обединиха около заключенията, че Русия се е намесила в изборите за президент през 2016 година, бяха предприети мерки това да не се случи отново. Опазването на инфраструктурата е една от темите, касаещи президентския вот тази година. Малко преди изборите от „Майкрософт“ заявиха, че са осуетили опит за..

публикувано на 29.10.20 в 12:49

Обществено обсъждане на новия закон за ВиК-сектора

Над 130 милиона лева са несъбраните вземания от ВиК-операторите като цяло. С новия закон за водоснабдяването и канализацията се очакват по-сериозни действия за събирането им, включително по съдебен път. „Доволен съм, че вече се предлага отделен специализиран законопроект за ВиК-проблемите , това ще даде необходимата тежест на отрасъла“,..

публикувано на 29.10.20 в 11:53
Галина Герасимова

Галина Герасимова: Внушението ни разболява

"Ако гледаме на сегашния си живот като плод на миналия, то е добре да помислим как живеем сега, изграждайки си тялото“, каза Галина Герасимова в предаването "Нощен хоризонт". Вече 21 години тя работи за разпространението на духовното наследство на Петър Дънов, автор е на документални филми за него. Учителят Петър Дънов препоръчва при възникване..

публикувано на 29.10.20 в 11:22
Снимката е илюстративна

Ястия по автентични исторически рецепти ни връщат в царско време

„ Ако можехме да се върнем назад във времето, на трапезата на цар Фердинанд, щяхме да видим блини с пресен хайвер, крем супа от аспержи и трюфел, мус от гъши дроб с Порто“ , разказа в „Преди всички“ Николай Русев, мениджър в голям хотел в София, за утрешното събитие, озаглавено – „От кухнята на техни царски величества, “ за това какво са слагали..

публикувано на 29.10.20 в 10:26

Има дефицит на витамини и минерали при пациенти с тежка картина на Covid-19

При почти 90 на сто от болните, които прекарват тежко коронавирусната инфекция, се наблюдават дефицити на важни за организма вещества, стана ясно конгрес на Европейската асоциация по клинично хранене и метаболизъм. На конгреса са присъствали специалисти от цяла Европа, които са на първа линия в лечението на Covid-19. Най-често срещаният дефицит..

публикувано на 29.10.20 в 10:09
С акцията си за солидарност лекари и медицински специалисти от

Андрей Марков: Медицинските кадри трябва да се реорганизират

Медицинските кадри трябва да се реорганизират, за да  покрият нуждите на населението от медицински специалисти в настоящата ситуация. Това мнение изрази пред БНР   Андрей Марков, заместник-председател на Българската болнична асоциация и на Асоциацията на частните болници. Според него  трябва да се реорганизират кадрите, тъй като проблемът не..

публикувано на 29.10.20 в 08:33

В търсене на правилни подходи за образование на ромите

Ромите в района на Варна преди 2000 година са били 15 хиляди, след това броят им намалява рязко. Според последното преброяване на населението в област Варна живеят 3500 роми. Тези данни представи пред БНР Николай Николов, председател на Центъра за стратегии по проблемите на малцинствата във Варна. "За мен много голяма част от ромите..

публикувано на 28.10.20 в 13:15