Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Интегрират ли се бежанците у нас

Едно от условията за успешна интеграция е владеенето на местния език.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

На фона на новата мигрантска вълна, България трудно се справя с бежанците, които се намират у нас и най-вероятно ще останат. Враждебното отношение към тях е основен проблем в Европа, но у нас имаме още много други. Например обучението по български език, което е първа стъпка за една успешна интеграция, не може да покрие всички, които искат да го изучават, казва Мариана Стоянова от Български червен кръст. 

От 2013 година основните курсове по български се предоставят на проектен принцип. „Ти залагаш да кажем, както ние сме заложили за 2019 година - 80 човека, а се оказа, че има над 200 желаещи“, дава пример Стоянова.

Пенсионирани учители да обучават по български?

Иван Нейков от Балканския институт по труда и социалната политика, който е и бивш социален министър, предлага пенсионирани учители по български език да се пренасочват към програми за обучение на бежанци.

„Какво пречи да има точно такава програма, която да използва капацитета, уменията на тези хора именно в тази посока – мигрант съм, искам да остана в България, ето ти го учителя по български, имаш три месеца, шест месеца, да се явиш на изпит…“

Мариана Стоянова определя програмата по български език за бежанци до 2013 г. като по-успешна, защото голяма част от обучените след това са успявали да си намерят работа.  

Някой си играе със страха от мигрантите

Негостоприемството на хората често е причинено от страха от бежанците, който обаче не е свързан с реална заплаха и не води до продуктивни послания, смята Димитър Матев от Балканския институт по труда и социалната политика.

„Някой си играе с думите и се опитва да печели популярност за сметка на този ирационален, контрапродуктивен страх, а не чрез послания, които биха били конструктивни и биха придвижили обществото ни напред. Това ни е бедата на нас“, коментира Матев.

Случаят с изгоненото семейство в Белене отпреди две години е предизвикан от наслагваните негативни новини за бежанци и мигранти, изтъкна Емануил Паташев от „Каритас“ – България. Той цитира наблюдения, според които положителните новини, споделени в социалните мрежи, много по-лесно стигат до хората и набират своите последователи, за разлика от изтиканите в края на информационните емисии добри новини в електронните медии.

Европрограми за интеграция биха били полезни и за местните

В същото време по европейски програми се отпускат пари за интеграция, но в България няма интерес към ползването им за различни проекти, отчита Любов Панайотова от Европейски институт.

Кина Събева от Българския съвет за бежанци и мигранти добавя, че местните власти се притесняват да поемат инициативи в тази посока, въпреки че те могат да бъдат в полза за местната общност.

По-мотивирани да учат български са младите семейни бежанци

Радост Събева пък преподава повече от 30 години български език, в последните десет обучава бежанци в курсове към Българския червен кръст. Радост Събева е била и част от екипа, писал учебниците, по които учат мигрантите. Казва, че в обучението по български език е вплетено и обучение за традициите, българската култура, нормите на поведение тук.

По-трудно учат по-възрастните хора, които нямат друг езиков бекграунд, както и онези, които не владеят добре дори родния си език. „По-голямата част са доста грамотни хора – млади, грамотни и мотивирани да намерят своето място“, пояснява Радост Събева. Тя е съгласна, че преподаването на български език на чужденци е вариант за някои от пенсионираните учители. Заради специфичната материя обаче смята, че ще е необходимо и кратко въведение в обучението за самите преподаватели.

Всички гледни точки по темата чуйте в звуковите файлове.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ивайло Калфин

Ивайло Калфин: Политиката не е джипка, която раздава пари

България е сред страните с най-много бензиностанции. Проблемът с аптеките е много по-голям, отколкото с достъпа до горива. Мнението е на Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и социален министър. „Очевидно е, че това е някакъв интерес към този бизнес, който ще видим накъде ще тръгне“, заяви той пред „Хоризонт“. Според Калфин, ако говорим за..

публикувано на 25.05.20 в 08:27
В Германия се проведе серия от демонстрации с искане за край на социалните и икономически ограничения заради коронавируса. Инициативата е подкрепена от десни активисти, фенове на конспиративните теории и други организации. На снимката: Протест в Щутгарт, 16 май 2020 г.

Кр. Гаджоков: Конспиративните теории връщат чувството за контрол над света

През последните 10-15 години наблюдаваме едно завръщане към непрофесионализъм, към невежество, което преди не съществуваше, може би беше скрито, може би беше там, но технологиите бяха по-труднодостъпни. Тезата е на Красимир Гаджоков, IT специалист, който живее в Торонто.  При 2 милиарда потребители на Фейсбук сега я няма тази технологична..

публикувано на 22.05.20 в 08:15

Принуждават пациенти да си правят тест за коронавирус при хоспитализация

Министерството на здравеопазването публикува становище, според което не може да се поставя условие да се прави  PCR тест, заплатен от гражданите като изискване за прием или консултация със специалист в лечебни заведения . Пациенти обаче сигнализират, че са заплатили и бърз, и PCR тест, без да са заразени с Covid-19, за да имат достъп до..

публикувано на 21.05.20 в 12:36
Така изглежда клавиатурата според БДС от 1978 г.

Клавиатурата на кирилица - възможните промени

Инициатива за промяна на българската клавиатурна уредба призовава към дебати и преразглеждане на Българския държавен стандарт от 1978 година , по който се подреждат буквите и знаците в сегашния им вид. Стандартът съдържа несъвършенства, останали от времето на употреба на пишещите машини , мотивират се в свое писмо застаналите зад идеята за..

публикувано на 21.05.20 в 12:33

Хранителните разстройства все още са тема табу

Специалистите наричат най-разпространените хранителните разстройства - анорексията и булимията - двете лица на една болест. По неофициални данни пациентите с хранителни проблеми у нас са над 250 000, но броят им със сигурност е много по-голям, тъй като не всички търсят помощ от експерти. Само за една година жените с хранителни проблеми..

публикувано на 20.05.20 в 09:15

Труден сезон за къмпингите

Как ще работят къмпингите това лято и какви мерки ще се спазват, за да не се разпространява коронавирусът?  Труден сезон очакват на къмпингите по южното Черноморие. Набелязват се мерки за безопасност, въпреки че указания и правила за работата им на този етап няма . Туристическият сезон в къмпингите започва на 1-ви юли, но базите вече се..

публикувано на 18.05.20 в 14:26

Д-р Емануил Найденов: Смъртността от Covid-19 кореспондира с тази от грип

„Истината е, че има много неизвестни около този вирус. Все повече сведения идват в подкрепа на това, че това нещо е сред нас от неизвестно дълго време. Трудно може да се докаже кой от нас се е срещал или не с този вирус, тъй като явно антителата не са задължителен феномен след подобна среща “. Този коментар направи в предаването „Преди..

публикувано на 18.05.20 в 10:20