Градското градинарство става привлекателен елемент в живота на модерния човек

Неограничена свобода и хора, които са готови да експериментират, без страх, че ще сгрешат – така накратко можем да обясним спокойствието и хармонията, които се долавят на територията на споделената градина в софийския квартал „Дружба“. Намира се в близост до една от най-натоварените пътни артерии и граничи със складови и търговски бази на изхода на столицата. Въпреки това градината се е превърнала в малък оазис, в който човек е свободен да прекара неограничено време и да се отърси от монотонния ритъм на делника. Тук той се отдалечава от всяка суета в общуването и се чувства като творец и откривател на нови умения и знания. Дори самото название – споделени „Градини за Дружба“, преобръща представата ни за комплекса от стари панелни блокове, в място за общуване, взаимопомощ и приятелство – неща, за каквито силно жадува съвременният българин. В градското стопанство липсва комерсиална цел – не се печели, освен социален капитал, а в нашето модерно общество той е изключително важен – казва Никола Бончев, млад човек от София, по чиято инициатива е възникнала градината:


Може би най-важното е, че хората идват и се социализират, върху пространство, което е свободно, отдадено за техните нужди. Всеки е добре дошъл – тук не се изисква хората да консумират, да харчат пари за нещо, те трябва просто да дойдат и да участват. Градското градинарство не е насочено към осигуряването на чиста храна, то много повече е свързано със социалната нишка, която за съжаление няма къде да се развива в чист вид в големия град. Радвам се на всеки новодошъл в градината. Много малко необработена земя вече е останала при нас, но щом има желание, ще се намери и място. Лично моята причина да се захвана с организацията на споделената градина се крие в изключително тежките ми и бедни студентски години навремето. След като се прибрах в България от Австрия, където се дипломирах, реших, че задължително ще намеря у нас пространство, където да отглеждам храна за себе си, с цел да не оставя никога семейството си да гладува. Разбрах, че в България подобна градина не съществува.




Съвсем случайно се свързах с приятел, който ми предложи да обработвам междублоково пространство в район „Надежда“. Така започна всичко. Разработихме го с помощта на 12 доброволци. Част от тях все още са в нашия колектив и сме добри приятели. Това беше преди 7-8 години. През 2015 г. получихме възможността да дойдем на терена, на който сега се намираме в кв. „Дружба“. Специалисти по почвите от БАН ни направиха огромна услуга, като изследваха състава на почвата. Оказа се, че земята ни е чиста и много добра за отглеждане на храна. Ние изобщо не искаме да се конкурираме със земеделските производители, които произвеждат, за да издържат семействата си. Ние обработваме земята само като наше хоби и за разнообразие.




СнимкаВ България, за моя огромна радост, имаме неограничена свобода, която ние дори не знаем как да използваме – казва още Никола. Той вижда, че идеята му е последвана и от други хора в София и въпреки трудностите, броят на този род градини расте. Градското градинарство създава самочувствие у хората, че те са движещата сила, която може успешно да се самоорганизира и да взима важните решения. В „Градини за Дружба“ скоро броят на градинарите ще достигне 50 и всеки е дошъл със свой личен мотив за работа. Даниела Йорданова е на 35 години и за нея това е добро място да се учи и експериментира в отглеждането на растения:

Тук научих за пермакултурата, за биодинамичното земеделие. След време ще живея в къща с двор и тук е удобно място да се упражнявам, преди да имам собствен двор. Отделно имаме родителски кооператив и аз готвя за децата, които участват. Използвам тиквички, домати и всякакви зеленчуци, които съм отгледала в градината. Освен това водя детето си в градината, докато работя. Важно е то да вижда откъде идва храната, пък и връзката със земята е нещо много полезно. Удоволствието да си откъснеш и да изядеш нещо от градината е незаменимо.

Снимки: Гергана Манчева