22 септември – Ден на българската независимост

Снимка: архив

Това е светла дата в българската история. Наистина, България се държи като независима от първия ден на своя нов живот след Освобождението от Османска власт през 1878г. Но Великите сили /Австро-Унгария, Великобритания, Германия, Русия, Италия и Франция/ са решили Княжество България /днешна Северна България и Софийска област/ де юре да бъде васал на султана. Южна България става автономна област в Османската империя, а българите в Македония и Тракия си остават – без промени − поданици на Високата порта. След Съединението /1885г./ на Северна и Южна България васалният статут се запазва, остават и множество проблеми. Например, митническият режим, наложен от Великите сили на Османската империя, който води до неизгодни за България вносни мита. През 1908г. в Истанбул побеждава националистическата Младотурска революция. Скоро става ясно, че положението на българите под османска власт може само да се влоши. Перспективата за тежка освободителна война е вече близка. България се нуждае от независимост, за да преговаря за изгодни заеми с цел нова инфраструктура и по-модерно въоръжение, както и за да търси съюзници. Междувременно идват редица поводи за напрежение. Един от тях е протоколен, но не маловажен: Високата порта показва надмощие спрямо васала си, като отказва да покани българския посланик  на важен прием, даван от султана. Скоро дипломатическите отношения София-Истанбул реално са прекратени. Но идват и обнадеждаващи сигнали –  Русия и Австро-Унгария, водени от своите интереси, се договарят да признаят евентуална българска /де юре/ независимост. Съдбоносното решение е взето бързо. На 22 септември 1908г. в старата столица /от 12-14 век/ Търново правителството обявява България за независима. Князът – Фердинанд I - е провъзгласен за Цар на всички българи /в което е заложена идеята за национално обединение/. В тържествена обстановка манифестът е прочетен на историческия хълм Царевец. Градът ликува, ликува и цялата страна. Българската армия е поставена в бойна готовност, но до война не се стига. Великите сили бързо признават българската независимост и помагат да се уредят спорните въпроси с Високата порта. Оттам нататък България поема по път на победи, но и поражения, успехи, но и кризи, на всичко добро и лошо, което съпътства живота на свободните хора.


Още от категорията

Първа поява на Томичовият псалтир от XIV в. пред българска публика

Томичовият псалтир – един от най-ценните ръкописи, запазен от Средновековието, за първи път гостува в София. Ценната реликва от „втория златен век“ на България излиза за първи път от архивите на Държавния исторически музей в Москва и ще бъде..

публикувано на 12.10.19 в 09:30
Колаж: Михаил Димитров

Експозицията „Историческо величие“ ни връща в златните години от българската история

Българската история е запазила в аналите си множество свидетелства за героичното ни минало. Многобройните военни победи, завоювани от нашите предци преди и по време на Първото и Второто българско царство, отреждат на страната ни стратегически..

публикувано на 09.10.19 в 12:32

Откриване на Седмицата на православната култура в София

Между 7 и 13 октомври в София ще се проведе първото издание на Седмицата на православната култура. Организатор е издателството за православна литература „Омофор“ със съдействието на Министерството на културата. Събитието включва изложби, концерти,..

публикувано на 06.10.19 в 08:00