Голяма Богородица е днес

Успение Богородично е храмов празник за черквата в Широка лъка

Снимка: Martin Štěrba, ČTK

В средата на жаркия месец август народът ни почита Божията майка. Денят на нейното успение (заспиване) е сред най-тачените по българските земи. Три дни преди да приключи земният ѝ път, докато се молела, ѝ се явил Архангел Гавриил. Той възвестил на Дева Мария, че предстои духът ѝ да се пресели в Небесното царство. Легенда разказва, как всички живи апостоли са се събрали край смъртния одър на Богородица, само апостол Тома закъснял. И когато след три дни той поискал да се поклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където е била положена, е останала само погребалната ѝ плащаница. Светата Майка била възкръснала, подобно на Божествения си син.

На Успение Богородично /15 август/ вярващите се стичат в храмовете, за да се помолят пред иконата на Божията майка за здраве, за изцеление, да ги благослови с потомство и любов. В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Дева Мария, се устройват общоселски събори. Приготвя се и курбан, който се раздава на множеството, събрало се в двора на църквата.

Повече от сто са храмовете в България, които носят името „Успение Богородично“. Сред тях е и черквата в родопското село Широка лъка.

Снимка: Shutterstock

„Тази чудна църковна светиня е дело на цяло село, което за 38 денонощия я изгражда, под вещото ръководство на Тодор Паламарчов за чест, слава и безсмъртие на селото и народа“ - гласи надпис, разположен отляво на църковния вход.

Снимка: opoznai.bg

Снимка: dveri.bgМестната турска власт /в този период България е под Османско владичество - бел. ред./ е създавала проблеми при съграждането на този храм и народното предание разказва, че всъщност хората са имали 40 дни, в които да построят и да покрият храма. Ако успеят да влязат в рамките на този срок, ще имат право на храм, ако ли пък не, храмът трябвало да се разруши. Доколко това е истина – трудно е да си го представим. Дори и днес, със съвременните технологии, изграждането на такава колосална сграда е предизвикателство. Но също така не трябва да подценяваме вярата у хората, понякога тя наистина може да доведе до чудеса. В преданията ясно се споменава, че става въпрос за денонощна работа, така че може и да е възможно, казва отец Иван Марински, който служи в храма.

Благодарение на неуморния си труд и силна вяра, широколъчани построили своя духовен дом през 1834 година. Постройката е дълга 19 метра и широка 12 м., а стените са с дебелина 1 м. Иконостасът на черквата е уникален по стил, изрисуван от ученици на самоковските живописци Димитър и Захарий Зограф.

Снимка: Martin Štěrba, ČTK

Осем шестметрови колони подпират покрива от каменни плочи. Вратите са масивни, обковани с желязо, „за да не може куршум да ги прониже“.

Храмът „Успение на Пресвета Богородица“ е осветен през 1835г. и е част от цялостен духовен архитектурен комплекс. В непосредствена близост до него е издигнато килийно училище, чиято сграда днес е обект на реставрационни работи.

Снимка: bg.wikipedia.org

Това е първото училище в Широка лъка. Целта е то да бъде възстановено в неговия автентичен вид – обяснява отец Иван. Висок каменен зид огражда постройките и ги предпазва от водите на Широколъшка река, която преминава през селото.

Снимка: Martin Štěrba, ČTKДнес, в съхранените автентични родопски къщи на селото, разположени амфитеатрално от двете страни на реката, живеят по-малко от 500 човека. По време на големите православни празници старинната черква се препълва с вярващи. – В обикновения неделен ден, човек може да прецени действително колко хора в дадено населено място живеят вярата си – уточнява отец Иван Марински.

Съгласно православието, религиозният живот е богослужение. Богослужение има в тази църква, но нямаме неделно училище. Една от причините е, че аз не служа само тук и действително понякога времето ми е малко. Има и втора причина - просто няма деца. Това е малко населено място и трудно се поддържа стандарт, който да накара младите хора да останат да живеят и да отглеждат своите деца тук – казва свещеникът и допълва: – Тази централизация на хората около големите градове е нещо логично когато няма поминък. Мисля, че това е естествен процес, който се случва не само в България. Моите наблюдения са от църквата - направих 11 години откакто служа тук и ще ви кажа, че преди 11 години в неделния ден на богослужение имаше 30-40 човека, а сега са между 5 и 7. Да, това говори много.


Още от категорията

Първа поява на Томичовият псалтир от XIV в. пред българска публика

Томичовият псалтир – един от най-ценните ръкописи, запазен от Средновековието, за първи път гостува в София. Ценната реликва от „втория златен век“ на България излиза за първи път от архивите на Държавния исторически музей в Москва и ще бъде..

публикувано на 12.10.19 в 09:30
Колаж: Михаил Димитров

Експозицията „Историческо величие“ ни връща в златните години от българската история

Българската история е запазила в аналите си множество свидетелства за героичното ни минало. Многобройните военни победи, завоювани от нашите предци преди и по време на Първото и Второто българско царство, отреждат на страната ни стратегически..

публикувано на 09.10.19 в 12:32

Откриване на Седмицата на православната култура в София

Между 7 и 13 октомври в София ще се проведе първото издание на Седмицата на православната култура. Организатор е издателството за православна литература „Омофор“ със съдействието на Министерството на културата. Събитието включва изложби, концерти,..

публикувано на 06.10.19 в 08:00