Елица Георгиева заинтригува френските читатели с романа „Космонавтите само минават“

Едно момиченце, което посещава училище с името на космонавт и мечтае да стане космонавт, расте в преломно време между две епохи – рухването на комунизма и първите години на демокрация. И както се променя то самото, менят се и картините, съпътстващи раздялата му с детството. Уличните дупки стават все по-големи, марките коли все по-разнообразни, падат финансовите пирамиди, срутват се и банките...

Тази история, разказана през очите на дете и проследяваща как провалът на тоталитарната система и последвалите демократични промени нахлуват пряко в живота ни и преобръщат ценностните ни понятия, е издадена преди две години от голямото френско издателство “Галимар” и продължава да печели номинации и награди. Неин автор е родената през 1982 г. Елица Георгиева –свидетел на годините на лична и социална трансформация.

Елица Георгиева живее във Франция от осемнайсетгодишна. Завършва кино в Лион, работи като автор на документални филми, прави литературни пърформанси. Написва романа си “Космонавтите само минават” на френски език и го превръща в дипломна работа по време на специализацията си по творческо литературно писане в Париж. Смята, че тъжният хумор и самоиронията в книгата печелят симпатиите на читателите, макар и те да не познават в детайли събитията у нас. Романът стига и до някои френски училища.


Това беше резултат от една награда на гимназистите, която спечелих в Централна Франция, и благодарение на която посетих множество училища – разказва Елица Георгиева. – В романа до голяма степен е моят живот, но също и живота на всички българи. При първото си идване във Франция бях гимназистка и се срещнах с гимназисти и тогава си дадох сметка как тукашните ми връстници никога не са живели в толкова стимулиращ контекст – макар и труден в социален план, но все пак интересен и богат на потенциал. Ние като че ли много по-бързо пораснахме и тази огромна промяна маркира всички нас.

За да може гимназистите, които за първи път се сблъскват с тази история, да я осмислят, аз се срещам предварително с учителите по литература, история и география, – допълва Елица Георгиева. – По този начин преподавателите обясняват в час не само интригата в романа, но и историческия контекст с рухването на  Берлинската стена.

И докато в България все още се дискутира как да бъде изучаван комунизма в училищата, във Франция той вече е в програмата на последния гимназиален клас като елемент от съвременната история. Какъв е подходът този режим да бъде разбран? 

Смятам, че добър похват за изучаване на историята е минаването през изкуството, литературата, киното, за да не остава тя единствено абстрактни факти,– казва Елица.– Например чрез личния момент в романа учениците успяват много по-лесно да я разберат, макар като тийнейджъри да не са живели в подобен икономически контекст. Включително и това, че те също се интересуват от различните марки обувки и на задната корица на книга се казва “Дядо ти е комунист, но истински, не както обувките Nike”. Така чрез тази заигравка се вижда как големите факти винаги са съпоставени с някакви детайли от всекидневието на всеки гимназист, независимо в коя страна живее той.

В момента Елица Георгиева завършва новия си филм, който разказва за беларуско момиче, чийто баща изчезва мистериозно. Подготвя и участието си в сборника “Момичетата от Изтока” с текстове на писателки от Източна Европа. “Космонавтите само минават” пък беше селекциониран за наградата на “Фолио” (колекцията с романи джобен формат на “Галимар”) в конкуренция с общо 130 книги и избрани само шест от тях.

Снимки: личен архив