Светите Седмочисленици с принос за разцвета на писмеността и културата в България

Мозайка със Седмочислениците над входа на църквата „Свети Седмочисленици“, София

На 27 юли, в деня на Успението на Св. Климент Охридски, БПЦ чества и Светите Седмочисленици Св. Кирил и Св. Методий, създателите на славянската азбука – глаголицата, и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава. Най-старият паметник, в който са споменати е първото достигнало до нас житие на Св. Климент, написано на гръцки от Теофилакт Български, архиепископ на Охридската архиепископия, в края на XI и началото на XII век. В него са наречени „избрани и корифеи“ от групата на „по-способните“ ученици, обяснява проф. Светлина Николова от Кирило-Методиевския научен център към БАН:

Климент и Наум остават в историята с успешното развитие на Кирило-Методиевото дело в България, като го спасяват от гибел и забрава. С подкрепата на българската държава стават стожери на разцвета на българската писмена култура в Плиско-Преславското и Охридското средища в края на IX и първата четвърт на X век. Според изворите, Климент „произхожда от европейските мизи, наричани от мнозина българи“ и следва Методий от млада възраст. Климент и Горазд водят споровете с противниците на славянското богослужение, след смъртта на Методий. Според Теофилакт, Климент е инициатор на идването на учениците в България. Княз Борис, който „жадува за такива мъже“, ги посреща с почит, осигурява им условия за живот, и чрез тях се научава да чете Свещеното писание. Оттук тръгва и пътят на Климент към югозападна част на България, където прекарва дълги години от живота си като учител и книжовник. Неговата активна и плодотворна църковна дейност му спечелва признанието и на държавната власт. Наум остава в столицата до 893 г., където развива книжовна дейност. Когато Климент е провъзгласен за първи български епископ, Наум, който е свещеник, заема мястото му като учител за около 7 години, след което се оттегля в манастир и става монах. На брега на Охридското езеро построява манастира „Св. Архангел Михаил“, днес „Св. Наум“, където умира на 23.12.910 г.

Стенопис със Седмочислениците в манастира „Св. Наум“ край Охрид
Горазд е на първо място сред учениците на Методий. Още преди смъртта си, той го определя за свой наследник, като се позовава на неговата правоверност и начетеност. В Синодика на цар Борил (1207-1218) от 1211 г., се съобщава за книжовната дейност на Сава. Ангеларий умира, малко след пристигането си в България.

Няма данни кога се появява общото преклонение към Св. Седмочисленици. За църковните култове към Св. Кирил, Св. Методий, Св. Климент, Св. Наум се съди по творби, писани за датите на тяхното успение през IX в. - X век. Предполага се, че Горазд също е обявен за светец (в Календар от XIV в. от Южна Полша на 17 юли се почита паметта му). Най-вероятно общата дата за честването им е определена в началото на XVIII в. Появата на този култ се свързва с името на Охридския архиепископ Йоасаф (1719-1749), спомогнал за честването на Св. Климент и Св. Наум, чрез печатницата в родния си град Мосхопол (днес Воскопоя, Южна Албания), в която печата произведения посветени на тях. За преклонението към Св. Седмочисленици свидетелства и „Служба на светите апостоли и седем просветители на България и Далмация“, в която се подчертава връзката им с България. От 1612 г. датира най-ранното изображение на Св. Седмочисленици, което е в църквата „Св. Богородица“ на Слимничкия манастир на Преспанското езеро.

Стенопис със Седмочислениците в манастира Арденица, Албания
Делото на създателите на славянската писменост Кирил и Методий променя конфигурацията на писмената култура на континента обяснява проф. Николова. Преди тях, официалните книжовни езици са латински и гръцки. Двамата братя създават нова писмена система, основана на говоримия език на българите от Солунско. Те превеждат богослужебни книги, което дава възможност християнството да се възприеме от българското население. Това спомага за включването му в семейството на отдавна християнизираните европейски народи. Усилията на Кирил и Методий, да въведат новата писменост и култура, не остават напразни. Техните ученици постигат тази цел в България, под закрилата на българските владетели. Днес кирилицата е третата официална азбука, ползвана в ЕС. И това е най-голямото значение на делото на Св. Седмочисленици за Европа.

Снимки: bg.wikipedia.org