Самоков – град на възрожденски традиции

Автор:

В недалечното минало град Самоков e известен като средище на култура, просвета и именити зографи. Основният тласък в развитието му обаче, дава железодобивът, познат в района от средата на първото хилядолетие преди Христа. Желязото било ценено, защото не ръждясвало и го търсели за направата на котви, инструменти и оръжия. Това го правело скъп продукт, в чието производство било ангажирано местното мъжко население срещу добри доходи.

Там където има средства и парични обороти се създават условия за развитие на духовна култура и просперитет, на множество занаяти, което обуславя и разцвета на населеното място – разказва Веселин Хаджиангелов, директор на Историческия музей в Самоков. Самоков е и кръстопътен район, в който се смесват няколко народностни групи, съчетали мислене и култура.

Религията също е оказала влияние - в района са открити повече от 12 раннохристиянски църкви, датирани от IV-VI в. Градът е между големите манастирски центрове на България. През XVII-XVIII в. самоковско попада в ареала на т.нар.Софийска Мала Света гора. Монашеското братство, което строи църкви и манастири в планините Витоша, Плана, Верила и Рила оказва влияние на цялостното развитие. От една страна християнският подем, който в условията на турско робство се явява основен елемент за съхраняване на идентичността и вярата, от друга - добрите икономически възможности са сериозни предпоставки градът да се превърне в духовен и културен център
.

От 1557 г. до 1907 г. Самоков е център на епархия, която изиграва съществена роля в запазването на българския език и дух. От тогава датират петте съществуващи църкви в града. Просперитетът предопределя и развитието на просветното дело. Идват първите учители – Неофит Рилски, който е и секретар на митрополит Игнатий, Баба Неделя Караиванова –учителка и революционерка, Захарий Круша автор на учебна и възрожденска книжнина, Димитър Благоев – с принос в методиката за обучение по четене и писане.

В края на XVIII в. възниква Самоковската художествена школа, чийто основател е Христо Димитров, родоначалник на Доспейския зографски род и баща на първия художник, създал светска живопис – Захарий Зограф. До последния зограф, Михал Белстойнев (1858-1923), в продължение на 170 години са известни около 100 художници, повечето зографи. Техни произведения се пазят в Москва, Йерусалим, Света Гора. Това разпространение на образци на Самоковската школа е наложило мнението, че тя е най-голямата и най-значимата.

Друг зографски род е Доспевският, като Станислав Доспевски е първият художник с академично образование. Родоначалникът на Образописовия род – Иван е автор на първия възрожденски портрет от 1829 г. Самоковските зографи са пътували, контактували са с други художници и зографи, работили са в църкви и манастири в Сърбия, Македония, Атон.

В Историческия музей в Самоков се пази част от архива на Захарий Зограф и Никола Образописов с техни записки за начина им на работа. Захарий Зограф е купувал италиански албуми, за да учи пропорции и анатомия на човешкото тяло, което говори за интереси извън каноните на иконописта.

Самоков е градът, в който възниква и първата печатница.

1828 г. Никола Карастоянов закупува печатарска преса от Сърбия, която внася нелегално обяснява Хаджиангелов. Официалните печатници са имали разрешение от султана. Запазени са писма, с които Никола и синът му Анастас правят опити за разрешително, но не успяват. Въпреки това издават около 30 книги и множество щампи на икони. И ако бащата е първият професионален печатар, синът – Анастас, става първият професионален фотограф. Отивайки по печатарско дело в Сърбия се запознава с фотографията и отваря ателиета. Става придворен фотограф, автор на най-известните фотографии на популярни дейци и революционери от близкото минало.

Снимки: bg.wikipedia.org

Още от категорията

Първа поява на Томичовият псалтир от XIV в. пред българска публика

Томичовият псалтир – един от най-ценните ръкописи, запазен от Средновековието, за първи път гостува в София. Ценната реликва от „втория златен век“ на България излиза за първи път от архивите на Държавния исторически музей в Москва и ще бъде..

публикувано на 12.10.19 в 09:30
Колаж: Михаил Димитров

Експозицията „Историческо величие“ ни връща в златните години от българската история

Българската история е запазила в аналите си множество свидетелства за героичното ни минало. Многобройните военни победи, завоювани от нашите предци преди и по време на Първото и Второто българско царство, отреждат на страната ни стратегически..

публикувано на 09.10.19 в 12:32

Откриване на Седмицата на православната култура в София

Между 7 и 13 октомври в София ще се проведе първото издание на Седмицата на православната култура. Организатор е издателството за православна литература „Омофор“ със съдействието на Министерството на културата. Събитието включва изложби, концерти,..

публикувано на 06.10.19 в 08:00