Eмисия новини
от 12.00 часа

ЕК очаква забавяне на растежа на българската икономика през следващите две години

Икономическият растеж в България вероятно ще се забави през следващите две години, но ще остане близо до своя потенциал, посочва Европейската комисия в доклада си за "есенните макроикономически прогнози".

Въпреки слабото външно търсене и повишената несигурност зад граница, динамиката на вътрешното търсене би трябвало да продължи да бъде в основата на растежа. ЕК очаква умерен темп на българския износ, в съответствие с перспективите за външно търсене. Инфлацията в България се очаква да намалее с оглед на избледняване на временните проинфлацинни фактори и поради продължаващо намаляване на цените на петрола. Комисията прогнозира, че държавният баланс ще остане на излишък, а българският публичен дълг ще продължи да намалява.

Европейската комисия ревизира във възходяща посока прогнозата си за растежа на БВП на България през настоящата година до 3,6% (от предишната "пролетна" прогноза през май за растеж от 3,3%), визирайки силната икономическа експанзия от 1,1% през първото и от 0,9% през второто тримесечие.

За 2020-а година обаче ЕК очаква сравнително рязко забавяне на растежа до 3,0% (под 3,4% прогноза през май) и до 2,9% през 2021-а година.

Прогнозите на Комисията се различават доста от есенната прогноза на Министерството на финансите на България, според която БВП ще нарасне през тази година по-скромно с 3,4%, но ще се запази добро темпо на растеж от 3,3% през всяка една от следващите три години.

Според Комисията износът ще отчете малък отрицателен растеж през настоящата година, преди да възвърне скромните темпове на растеж през следващите две в съответствие с развитието на външното търсене. Очаква се вътрешното търсене да продължи да губи част от растежния си импулс, но да остане основен двигател на икономическия растеж. Ограниченото пространство за по-нататъшно подобряване на заетостта ще натежи на динамиката на потреблението на домакинствата, докато реалните увеличения на заплатите ще подкрепят потребителските разходи.

През 2019-а година съвкупните инвестиции би трябвало да имат само скромно разрастване поради сравнително слабото представяне през първата половина на годината. В следващите две години се очаква инвестициите да възвърнат част от скоростта си, но да продължат да нарастват с умерени темпове на фона на повишената икономическа несигурност зад граница и на влошените до известна степен перспективи за икономическия растеж, се посочва в "есенния доклад" на Комисията в частта му за България.

Според ЕК рисковете пред новите прогнози за България са главно в посока надолу (за по-слабо от очакваното икономическо представяне) и са свързани с потенциално рязко и продължително влошаване на външното търсене от основните търговски партньори на нашата страна и от потенциален вторичен ефект, свързан с евентуална по-висока безработица и по-ниско вътрешно търсене.

Комисията очаква потребителската инфлация от 2,4% в България през 2019-а година, преди обаче нейно рязко забавяне до 1,6% през 2020-а и слабо нарастване обратно до 2,1% през 2021-а година.

Нивото на безработица се очаква да се понижи до 4,4% през тази година спрямо 5,2% през миналата и да продължи да намалява до 4,1% догодина и до 4,0% през 2021-а година. ЕК обаче прогнозира, че тенденцията на растеж на заетостта през настоящата година вероятно ще спре през 2020-а и дори ще стане отрицателна през 2021-а година (намаляване на трудовата заетост) с оглед на свиването на работната сила в България.

Растежът на заплащането на труда се очаква да бъде силен през тази година с оглед на историческо ниската безработица и планираното увеличение на заплатите в държавния сектор, като ЕК очаква този растеж да продължи да бъде силен и през следващите две години, макар и с малко по-сдържано темпо от настоящата.

ЕК очаква правителственият бюджет да остане на излишък от 1,1% от БВП през 2019-а година, като прогнозира, че бюджетният баланс ще остане позитивен през целия прогнозен период, достигайки 0,9% от БВП за 2020-а и за 2021-а година.

Според Комисията бюджетната прогноза за нашата страна подлежи на възходящи рискове. Плановете за публични инвестиции остават амбициозни. В същото време събирането на приходи изглежда е набрало известна скорост и може да продължи да надвишава очакванията през следващите години, се посочва в есенния доклад на ЕК.

Очаква се запазване на тенденцията на намаляване на държавния дълг като процент от БВП от 22,3% през миналата година до 21,1% през тази, до 19,9% от БВП през 2020-а и до 18,6% през 2021-а година.

Есенна макроикономическа прогноза на ЕК за България
Още от