Eмисия новини
от 13.00 часа

ЕК прогнозира по-слаб икономически и инфлационен растеж в еврозоната през тази и следващата година

Европейската комисия понижи прогнозите си за растежа на икономиката в еврозоната и на целия ЕС, визирайки глобалните търговски конфликти, геополитическите напрежения и продължаващата несигурност около Брекзит.

Според представената в четвъртък т.нар. "есенна прогноза" на ЕК, БВП в рамките на еврозоната ще нарасне през тази година с 1,1% (вместо с 1,2% според "междинната лятна прогноза" през юли) и с 1,2% през 2020-а и 2021-а година (под предишна оценка за растеж ос 1,4%).

В рамките на целия ЕС Комисията запази без промяна досегашната си прогноза за икономически растеж от 1,4% през настоящата година, но занижи оценката си за 2020-а година до 1,4% (от 1,6% според лятната прогноза) и до 1,4% през 2021-а година.

"Икономическият растеж продължава, създаването на работни места е стабилно, а вътрешното търсене е силно. Въпреки това може да бъдем изправени пред проблеми в бъдеще: период на голяма несигурност, свързана с търговските конфликти, нарастващо геополитическо напрежение, постоянна слабост в производствения сектор и несигурността около Брекзит", заяви вицепрезидентът на Комисията Валдис Домбровскис при представянето на есенните макроикономически прогнози.

"Настоятелно призовавам всички държави от ЕС с високи нива на публичен дълг да провеждат разумна фискална политика и низходяща посока на нивата на дълга. От друга страна, онези държави-членки, които имат фискално пространство и възможности, трябва да ги използват именно сега", посочи той.

"Предизвикателният път напред не оставя място за самодоволство", отбеляза и Пиер Московиси, еврокомисар по икономическите и финансовите въпроси, данъците и митниците. "Всички лостове на политиката ще трябва да бъдат използвани за укрепване на устойчивостта на Европа и в подкрепа на растежа".

По-слабите икономически перспективи допринесоха за низходяща ревизия и на инфлационните очаквания, отбеляза ЕК, намалявайки прогнозата си за растеж на хармонизирания индекс на потребителските цени (хармонизиран CPI) в еврозоната през тази и през следващата година до 1,2% (от 1,3% през юли) преди слабо нарастване на инфлацията до 1,3% през 2021-а година. За целия ЕС беше потвърдена предишната прогноза за инфлация от 1,5% през тази година, но ЕК намали очакванията си за инфлацията догодина до 1,5% (от 1,6% в летния доклад) преди ускоряване на инфлацията до 1,7% през 2021-а година.

"Инфлацията се забави досега през тази година поради спада на цените на енергията и тъй като европейските компании избраха в голям степен да поемат разходите за по-високи заплати в своите маржове на печалба, а не да ги прехвърлят на крайните клиентите“, посочи Европейската комисия и допълни: "Очаква се инфлационният натиск да остане приглушен и през следващите две години".

Въпреки забавянето на икономическия растеж, ЕС очаква безработицата в еврозоната и в рамките на целия ЕС да продължи да намалява към края на тази година съответно до 7,6% и до 6,3%, за 2020-а година съответно до 7,4% и до 6,2% и за 2021-а година съответно до 7,3% и до 6,2%.

Комисията ревизира допълнително и без това доста занижената прогноза за растежа на БВП на Германия през настоящата година до 0,4% (от 0,5% през юли) и за 2020-а година до 1,0% (от 1,4%), като очаква запазване на слабия растеж от 1,0% и през 2021-а година.

За Италия ЕК потвърди прогнозата си за анемичен символичен растеж от 0.1% през 2019-а година (най-слаб растеж рамките на целия ЕС), последван от слабо подобрение на експанзията до 0,4% през 2020-а година (под 0,7% предишна прогноза) и до 0,7% през 2021-а година.

ЕК ревизира леко надолу и прогнозата си за икономическия растеж на Франция догодина до 1,3% (от 1,4% през юли), но продължава да очаква повишение на френския БВП с 1,3% през настоящата година. За 2021-а година се очаква забавяне на растежа до 1,2 на сто.

Есенни макроикономически прогнози на ЕК
Още от