Eмисия новини
от 22.00 часа

Неактивните лица са най-големият резерв на пазара на труда

Снимка: архив

България има огромен резерв на пазара на труда в лицето на над 200 хиляди неактивни лица. Приоритет на българското правителство ще бъде активирането на тази огромна група хора и по- висока заетост сред хората с увреждания, заяви заместник министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров по време на конференция, посветена на ефекта от прилаганата политика по заетостта.

Неактивните българи, които нито учат, нито работят са тези, към които нашата икономика се обръща, тъй като регистрираните безработни вече са много малко – около 5% за цялата страна, а в области като София те са едва 2%-2.5%, коментира в интервю за Радио България Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него нереалистичните очаквания на младите за заплащането на труда оказват влияние върху включването им на трудовия пазара:


Няма национално представителни проучвания, които да оценяват очакванията на младежите и затова ние се обърнахме към местните агенции по труда и работодатели. Според тях голяма част от младите подхождат към своята първа работа с нереалистични очаквания за заплащане спрямо равнищата на уменията им. Разбира се това е само един от факторите, които задържат младите хора извън пазара на труда. Трябва да споменем и неадекватността на пазара на труда към техните способности. Има хора, които са завършили някаква форма на висше или професионално образование, които след това не могат да намерят адекватно на своето образование работно място. Други хора работят в чужбина, след това се връщат в България и живеят със средствата заработени там. Тук е един от проблемите на нашата статистика, защото това много трудно се хваща като явление.

Лицата, които остават напълно извън пазара на труда и образователната система са предимно от етническите малцинства, жени и хора, които живеят в отдалечени райони, категоричен е Адриан Николов.Що се отнася до програмите за квалификация и преквалификация на кадрите и повишаване на младежкото включване на пазара на труда, той уточни:

Има няколко програми, които постигат добри резултати. В някои области съществуват така наречените „ромски медиатори“, които са демонстрирали своята способност да активират млади роми и да ги вкарат в някаква форма на заетост. Но засега тези програми имат прекалено малък обхват и много малко хора работят по тях. Друг голям проблем в тази насока е и липсата на субсидирано обучение, тъй като някои от програмите са насочени към субсидирана заетост, но не и към натрупване на фундаментални умения, необходими за преквалификацията на хората. Една голяма група, която традиционно остава извън пазара на труда са хората с увреждания, тъй като повечето работни места не са подходящи за тях. Трябва да се мисли в посока на по-активно обвързване на тези хора на пазара на труда.

Възрастовата група, която най често е обект на политики за заетост е на 25 - 29 годишните. Според ИПИ профилът на хората между 30 и 34, които остават извън пазара на труда е много сходен с тези от предишната възрастова група и затова в близко бъдеще диалогът около политиките по заетост и на европейско, и на национално равнище трябва се движи към включването и на тази възрастова група. Демографският проблем е друг фактор, който оказва силно влияние върху пазара на труда. Това се потвърждава от факта, че фирмите напоследък задържат служители за по-дълго време и наемат хора в пенсионна възраст или много близо до нея. Ако демографските тенденции не се обърнат в близко бъдеще, проблемът с намирането на кадри ще се задълбочи. В този случай има два подхода – или рязко увеличаване на пенсионната възраст, или по-висока механизация на производството, която обаче е възможна само в някои отрасли, твърди икономическият експерт от ИПИ.

Още от

Игралната индустрия отчита ръст

публикувано на 19.11.19 в 14:04

Как да спрем да сме работещи бедни

публикувано на 19.11.19 в 10:55