Татяна Ваксберг: За геноцида в Сребреница точката е сложена, но помирението още е далече

Поуката от 1995-а е, че когато международната общност има воля да накаже извършителите на големи престъпления, тя постига това

Татяна Ваксберг
Снимка: БГНЕС, архив

За голямо престъпление в Сребреница през лятото на 1995 г., което бе обявено за геноцид, точката е сложена, което е рядък случай. Под точка разбираме, че то е наречено геноцид от всепризнат орган на ООН. За Сребреница нещата са съдебно изчерпани, политически също. Това каза пред БНР журналистката от „Свободна Европа“ Татяна Ваксберг, отразявала съдебните процеси в Хага срещу военнопрестъпниците, автор на книги и филми за бивша Югославия и Слободан Милошевич.

В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ тя разказа как преди 24 години се е разбрало за престъплението в Сребреница, където под блокада са живели над 8000 души – босненски мюсюлмани, и как се е стигнало до признаването му за геноцид през 2003 г.

„Новината, която тогава дойде, е, че анклавът е превзет и част от хората липсват, а не че има геноцид… Как разбрахме, че всичко това се е случило? В тази история има двама герои - единият е журналист, а другият - следовател. Журналистът се казва Дейвид Роуд, тогава работи за „Крисчън сайънс монитър“ и в последствие разказва как чува в ООН държавният секретар Мадлин Олбрайт, която казва: „Нашият сателит мина веднъж над тези места и видя големи групи от хора на поляни, когато мина няколко часа по-късно, тези хора ги нямаше. Въпросът е къде са.“

Тогава Дейвид Роуд с преводач, с полузаконно право да пребивава там, се озовал на това място и започнал да търси местата, които е видял на картата от сателита. Намерил странни неща на странни места.

Следващият човек, който прави подобна стъпка, е следователят на трибунала за бивша Югославия Жан-Рене Рюез, французин, бивш полицай от Ница. Той отива на място, без да има никакъв практически опит, никакъв мандат и защита, тъй като трибуналът тогава няма мандат да действа на територията на страните, където са се случили престъпленията. Той се озовава там с друг екип от ангажирани хора, които предприемат на своя глава разкопки, докато не откриват първите масови гробове.

Татяна Ваксберг посочи, че остава на мнението си от 2011 г., че помирението в Босна остава все така далече.

„Много е трудно да се промени верният отговор. Защото Република Сръбска в Босна продължава да е земя, родена от геноцида. Възникването на Република Сръбска, населена предимно с етнически сърби, е резултат именно от тази война. Сребреница е място, където не живеят мюсюлмани, там живеят сърби. Причината те да живеят там е тази политика. Водена от Радован Караджич и от Ратко Младич с 6-те стратегически цели на сръбския народ в Босна. Това е исторически факт, с който целият народ на Босна продължава да живее“.

Според Татяна Ваксберг поуката от Сребреница е, че когато международната общност има воля да накаже извършителите на големи престъпления, тя постига това.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.